Което може би беше причина някой да иска да я убие. Замълчахме за момент, като че ли в памет на мъртвата, сякаш духът на Ан Камбъл все още присъстваше в стаята. Аз наистина бях доста впечатлен от Ан Камбъл. Тя беше от тези жени, които не оставаха незабелязани, а веднъж видени, не можеха да бъдат забравени. Не само външният й вид привличаше вниманието, но цялото й поведение. Освен това имаше и добре овладян глас, дълбок и ясен и въпреки това женствен и възбуждащ. Говореше по начин, който наричам армейски — резултат от служба в десетина-двайсет места из целия свят, с южняшки акцент, който се проявяваше на моменти и изненадваше. Общо взето това беше жена, която умееше да внушава уважение и да предизвиква вниманието на мъжете, или да ги довежда до лудост.
А що се отнася до това как жените се отнасяха към нея, Синтия изглеждаше впечатлена, но аз подозирах, че някои жени са я намирали опасна, особено ако техните съпрузи или приятели са били в близост до Ан Камбъл. А отношението на Ан Камбъл към другите жени все още беше тайна. Накрая, за да наруша мълчанието, казах:
— Хайде да се залавяме за работа.
Продължихме претърсването на кабинета. Синтия и аз разгледахме фотоалбума, който намерихме върху полицата. Снимките бяха изцяло от семейството: генерал и госпожа Камбъл, млад мъж, който вероятно беше синът, снимки на татенцето и Ан в цивилни дрехи, няколко типични лели и чичовци, Уест Пойнт, пикници, Коледа, Деня на благодарността и т.н. до прилошаване и аз имах усещането, че майка й е подредила албума вместо нея. Това беше веществено доказателство, потвърждаващо, че семейство Камбъл е било най-щастливото, най-обичащото се, най-разбиращото се, най-добре приетото в обществото семейство след това на Бог, Син и Светия Дух, а Мария е правила повечето снимки.
— Безвкусно — казах аз, — но ни показва нещо, нали?
— Какво? — попита Синтия.
— Те вероятно не могат да се понасят.
— Ставаш циничен — каза тя и добави: — И ревнив, защото ние нямаме такива семейства.
Затворих албума.
— Скоро ще разберем какво се крие зад усмихнатите им физиономии.
В този момент Синтия като че ли изведнъж осъзна огромните размери на това, което вършехме и каза:
— Пол… ние трябва да разпитаме генерал Камбъл… госпожа Камбъл…
Отвърнах й:
— Едно убийство е достатъчно неприятно, но когато има изнасилване и убийство и когато то не изглежда случайно, и когато бащата на жертвата е национален герой, то тогава идиотите, които ще разследват живота на жертвата, трябва да са наясно с какво се захващат. Разбираш ли?
Тя обмисли това за момент и после съобщи:
— Наистина искам този случай. Чувствам… нали разбираш… Някакво влечение към нея. Не я познавах, но зная, че животът й не е бил лек в тази армия за мъже.
— Пощади ме, Синтия.
— Наистина, Пол. Ти не би го разбрал.
— Опитай се да се държиш като бял човек сега.
— Дай ми почивка.
— Сега си спомням за какво спорехме преди.
— Всеки в своя ъгъл.
Отидохме в противоположни краища на стаята, макар и не в ъглите и продължихме претърсването. Погледнах нещата в рамки на стената: дипломата на Ан Камбъл от Уест Пойнт, писмените заповеди за производството й в офицерски чин, грамоти и още няколко документа от Министерството на отбраната, включително и един, който отчиташе приноса й към операция Пустинна буря, макар че характерът на приноса й не се поясняваше. Изкашлях се и казах на Сънхил:
— Чувала ли си за операция Луди по време на Пустинната буря.
— Не си спомням — отвърна тя.
— Ами, на някакъв умник от психооперациите му хрумнала идеята да се хвърлят порнографски снимки над иракските позиции. Повечето от тези нещастници не са били виждали жена от месеци или години, така че този садист от психооперации е искал да ги обсипе със снимки на гореща розова плът, която да ги докара до лудост. Идеята стига чак до общото командване и печели всеобщо одобрение, докато тия от Саудитска Арабия не научили за нея и не побеснели. Знаеш, че са малко трудни и не толкова просветени като нас по въпроса за голите цицки и задници. Така че цялата работа била прекъсната, но се говори, че идеята е била блестяща и би могла да скъси войната по суша от четири дни на петнадесет минути — усмихнах се аз.
— Отвратително — отвърна Синтия с леден глас.
— Всъщност на теория съм съгласен, но ако би могло да спаси един живот, го оправдавам.
— Средствата не оправдават целите. Защо ми разказваш тази история?
— Ами какво ще кажеш, ако тази идея за порно-бомбардировка е дошла от някоя жена, а не от някой мъж-мръсник?
— Имаш предвид капитан Камбъл?
— Тази идея със сигурност е дошла от Школата за специални операции тук. Трябва да го проверим.