— Добре. Изнесе ли канцеларията й?
— Да. Сложих всичко в един неупотребяван хангар в Джордън Фийлд.
— Добре. Сега прати няколко камиона и един взвод от твоите хора, които нямат нищо против тежката работа и могат да си държат устата затворена, и изпразнете къщата й. Имам пред вид всичко, полковник: от мебелите и килимите до електрическите крушки, тоалетни дъски, хладилник и храна. Направете снимки тук и поставете всичко в този хангар в някакво подобие на реда, в който са били намерени. Ясно ли е?
— Да не си полудял?
— Напълно. И внимавай хората ти да бъдат с ръкавици, тези от съдебната да вземат отпечатъци от пръсти от всичко.
— Защо искаш да местиш цялата къща?
— Бил, тук нямаме никакви юридически права, а аз не вярвам на честността на градската полиция. Така че когато мидлъндската полиция пристигне тук, единственото нещо, което да могат да конфискуват, да бъдат тапетите. Вярвай ми. Местопрестъплението е американски военен център. Така че всичко е напълно законно.
— Не, не е.
— Или ще става както аз кажа, или без мен, полковник.
Настъпи дълго мълчание, последвано от грухтене, което прозвуча като „Добре“.
— И прати някого в пощата в града и прехвърлете номера на Ан Камбъл на някой номер на територията на гарнизона. Всъщност прехвърлете го в оня хангар. Включете телефонния автомат и поставете нова лента за запис. Запазете старата. На нея има съобщение. Запазете го като веществено доказателство.
— Кой мислиш ще се обади, след като вестникарските заглавия залеят целия щат.
— Човек никога не знае. Дойдоха ли от съдебната?
— Да, в момента са там. Тялото също.
— А сержант Сент Джон и редник Робинс?
— Те все още спят. Сложих ги в отделни килии. Незаключени. Искаш ли да им прочета правата?
— Не, те не са заподозрени. Но би могъл да ги задържиш като живи свидетели, докато дойда при тях.
— И войниците имат някакви права — уведоми ме Кент. — Сент Джон има жена, а командирът на Робннс вероятно мисли, че тя е напуснала самоволно поста си.
— Тогава обади се където трябва от тяхно име. Междувременно те са изолирани. А какво стана с личното и медицинското досиета на капитан Камбъл?
— При мен са.
— Какво забравяме, Бил?
— Конституцията.
— О, зарежи ги тия.
— Пол, знаеш, че трябва да работя с Ярдли. Вие си идвате и си отивате. Ярдли и аз се разбираме доста добре, като се имат предвид проблемите ни…
— Казах, че аз ще опера пешкира.
— И добре ще е да го направиш. — Попита: — Намери ли нещо интересно там?
— Не още. А ти?
— При секторното търсене не се откри почти нищо, с изключение на разни отпадъци.
— Кучетата намериха ли нещо?
— Нямаше други трупове. — И добави — Дресьорите им ги накараха да подушат вътрешността на джипа и кучетата отидоха направо при тялото. После отидоха обратно до джипа, пресякоха пътя покрай пейките и направо към походните тоалетни в дърветата. После загубиха следата и пак се върнаха при джипа. — Той продължи: — Не знаем дали кучетата са уловили неговата миризма или нейната. Но някой, може би жертвата и извършителят заедно, или единият или другият е ходил до тоалетната. — Поколеба се малко и после каза: — Имам чувството, че убиецът е имал лично превозно средство и тъй като не виждаме никакви отпечатъци от гуми никъде по почвата, значи той не е излизал извън пътя. Вероятно е спрял на пътя преди или след като тя е спряла. И двамата слизат, той я изненадва, завежда я на полигона и го извършва. И после се връща обратно на пътя…
— С дрехите й в ръка.
— Да. Поставя дрехите й в своето превозно средство и после…
— Отива в тоалетната, измива се, сресва косата си, после се връща пак в превозното си средство и заминава.
Кент каза:
— Би могло да се е случило така. Но това е просто теория.
— Имам теория, че ще ни трябва още един хангар, за да съберем всичките си теории. Добре, около шест камиона ще бъдат достатъчни. Изпрати и една внимателна служителка да наблюдава. Изпрати и някой от отдела за връзки с обществеността, който да успокои съседите, докато тия от военната полиция опразват къщата. — Затворих.
— Имаш бърз и аналитичен ум, Пол — обади се Синтия.
— Благодаря.
— Ако беше малко по-състрадателен и чувствителен, щеше да си по-добър човек.
— Не искам да бъда по-добър човек. — После добавих: — Ей, а не бях ли добър в Брюксел. Не ти ли купувах белгийски шоколад?
Тя не ми отговори веднага, после каза:
— Да, купуваше ми. Е, ще се качваме ли в горните стаи преди да са ги закарали в Джордън Фийлд.
— Добра идея.
ГЛАВА ШЕСТА
Главната спалня, както вече посочих, беше подредена и чиста, с изключение на разбития на пода на банята флакон от парфюм, който вече беше вмирисал цялата стая. Мебелите бяха модерни, функционални, скандинавски стил предполагам, без нищо по тях, което да смекчава линиите им, което да подсказва, че това е будоарът на господарката. Помислих си, че не бих искал да се любя в тази стая. Стегнато изтъканият берберски килим по който не оставаха никакви следи от стъпки, също не беше подходящ за спалня. Нещо обаче правеше впечатление, а именно двадесет флакона парфюм, за които Синтия каза че били много скъпи и цивилните дрехи в гардероба, за които тя саза, че били също така много скъпи. Един втори, по-малък дрешник, който би бил „негов“, ако тя имаше съпруг или живееше с някого, беше пълен с чисти военни летни униформи, включително зелена, бойна униформа, походни ботуши всички необходими допълнения. И нещо по-интересно, във вътрешния ъгъл имаше една карабина М–16 с пълен пълнител, и патрон в цевта, готов да запее.