— Това е военна вещ, напълно автоматизирана.
— Забранена извън границите на гарнизона — отбеляза Синтия. — За Бога.
Продължихме да ровим още известно време и аз преравях чекмеджето с бельото на Ан Камбъл, когато Синтия каза:
— Ти вече гледа там, Пол…
— Търся пръстена й от Уест Пойнт — отвърнах раздразнено. — Не беше на ръката й, няма го и в кутията й за бижута.
— Бил снет от пръста й. Видях отпечатъка на ръката й.
Затворих чекмеджето с трясък.
— Дръж ме в течение — казах аз.
— Ти също — отвърна ми рязко тя.
Банята беше само с душ, както казват в армията: Уест Пойнт, безупречно чиста. Дори и мивката беше избърсана както е по устав и нямаше дори и един косъм по пода, със сигурност не и от срамните косми на някой мургав непознат. Отворихме аптечката, която съдържаше обичайния асортимент от козметика, женски артикули и други подобни. Нямаше никакви лекарства, купувани с рецепта, никакви мъжки принадлежности за бръснене, само една четка за зъби и нищо по-силно от аспирин.
— Какво заключение си правиш от това — попитах моята сътрудничка.
— Ами не е била хипохондрик, не е имала суха или мазна кожа и държи контрацептивите си някъде другаде.
— Може би кара партньорите си да използват кондоми. — И после добавих: — Може би си чувала, че кондомите отново са на мода поради болестите. В наши дни трябва да извариш някого преди да спиш с него.
Синтия не обърна внимание на думите ми и каза:
— Може би е била непорочна.
— Не бях си помислял за това. Възможно ли е?
— Човек никога не знае, Пол. Просто никога не се знае.
— Или пък би ли могла да е… как се казва това сега? Хомосексуалист? Лесбийка? Кой е верният термин?
— Какво те интересува?
— За доклада ми. Не искам да си имам неприятности с някой полицай феминист.
— Спри за малко, Пол.
Напуснахме банята и Синтия каза:
— Хайде да разгледаме и другата спалня.
Минахме през коридора и влязохме в малката стая. По това време аз вече не очаквах да срещна някого, но Синтия извади пистолета си и ме прикриваше докато надничах под двойното легло. Освен леглото, в стаята имаше само скрин, нощно шкафче и лампа. Една врата водеше към малка баня, която изглеждаше като че ли никога не е била ползвана. Явно цялата стая изобщо не е била ползвана, Ан Камбъл просто я е поддържала като гостна.
Синтия дръпна завивката като разкри голия дюшек и каза:
— Тук никой не спи.
— Явно не. — Дръпнах чекмеджетата на скрина. Празни.
Синтия кимна в посока на една двойна врага на отсрещната стена. Застанах отстрани и рязко отворих едното крило. Вътре автоматично се включи осветление и това леко ме стресна, а явно и Синтия също, защото тя приклекна и се прицели. След една-две секунди тя се изправи и приближи това, което се оказа голям вграден дрешник. И двамата влязохме вътре. Миришеше приятно, като евтиния одеколон, който имах преди време, и който използвах, за да пропъждам молци и жени. Имаше два дълги пръта от двете страни, от които висяха поставени в торби цивилни дрехи за всички климати по земята, още военни униформи, включително старите й униформи от Уест Пойнт, бойни дрехи за пустинята, дрехи за Арктика, парадна лятна и парадна зимна униформа и различни други рядко носени униформи плюс сабята й от Уест Пойнт. На горната полица бяха съответните шапки, а на пода съответните обувки.
— Това е бил един акуратен войник, готов както за военен бал, така и за следващата война в джунглата.
— Твоят дрешник с униформи не изглежда ли така?
— Моят дрешник прилича на разпродажба за дрехи на третия ден.
В действителност беше още по-зле. Имам подреден ум, но с това се изчерпва моята подреденост. От друга страна капитан Камбъл изглежда е била чиста, подредена и организирана във всички външни страни. Може би тогава в ума й е бил абсолютен хаос. А може би не. Тази жена беше загадка.