— Господи!
— Това как е умряла изглежда свързано с това как е живяла. Но няма да правим прибързани заключения.
Банята също не беше толкова чиста като другите две, а аптечката съдържаше диафрагма, презервативи, контрацептивни гъби, контрацептивно желе и т.н. — достатъчно контрацептивни средства за спадане на прираста на населението на Индия. Попитах:
— Не се ли предполага, че ще използваш само един начин?
Синтия отвърна:
— Зависи от настроението.
— Разбирам.
Заедно с противозачатъчните средства имаше вода за уста, четки за зъби в различни цветове, паста за зъби и шест иригатора. Не вярвах някой, който се храни с бобови кълнове да има запек. „Господи“ — възкликнах аз, като взех един много голям тоалетен душ с аромат на ягода, не от най-любимите ми.
Синтия излезе от банята, а аз надникнах в кабината за душа. Тя също не беше много чиста, а хавлията беше все още влажна. Интересно.
Отидох при Синтия в спалнята, където тя проучваше съдържанието на чекмеджето на нощното шкафче: контрацептивно желе, ръководства по секс, един нормално голям вибратор, заедно с батериите, и един гумен пенис с геройски размери.
Високо на фалшивата стена, която разделяше тази спалня от работилницата в мазето, бяха закрепени комплект кожени белезници, на пода под тях имаше кожен ремък, брезова вейка и съвсем не на място, а може би не, дълго перо от щраус. Мозъкът ми несъзнателно се отклони в представи, които предполагам накараха страните ми да почервенеят.
— Чудя се — разсъждавах аз — за какво служат тези неща.
Синтия не отговори нищо, но изглеждаше поразена от белезниците.
Дръпнах покривката на леглото и погледнах долния чаршаф, по който имаше всякакви следи, косми и други дерматологични остатъци, които биха могли да създадат работа на лабораторията за цяла седмица.
Забелязах, че Синтия гледа чаршафа и се зачудих какво ли минаваше през главата й. Устоях на желанието си да й кажа: „Нали ти казах“, защото в действителност на един етап аз почти се бях надявал да не намерим нищо, тъй като, както вече посочих, вече бях започнал да изпитвам нежност към Ан Камбъл в сърцето си. И макар че аз нямам предразсъдъци по отношение на сексуалното поведение, бих могъл да си представя много хора, които имат. Казах:
— Знаеш ли, всъщност се чувствам облекчен, че тя не е била безполовото, мъжко момиче, което военният плакат я караше да изглежда.
Синтия ме погледна и леко кимна.
— Някой психиатър би посветил цял ден за изследването на една такава явно раздвоена личност — продължих аз. — Но знаеш, че всички водим два или повече живота.
От друга страна, обикновено си нямаме цяла стая, оборудвана за другото ни его. После добавих:
— Всъщност тя е била психиатър, нали?
И така, ние отидохме при телевизора и аз вкарах първата касета, която ми попадна, във видеото и го включих.
Екранът светна и се появи Ан Камбъл, облечена в роклята си с червени пайети, високи обувки и бижута, застанала в същата тая стая. Извън камерата се чуваше изпълнение на „Стрийптизьорката“, и тя започна да се съблича. Мъжки глас, вероятно на оператора, се пошегува: „Правиш ли това на официалните вечери при генерала?“
Ан Камбъл се усмихна и помръдна бедра в посока към камерата. Вече беше останала само по пликчета и хубав френски сутиен и тъкмо го откопчаваше, когато аз посегнах и изключих видеото, с чувството, че съм много благочестив.
Прегледах другите касети и забелязах, че всички бяха надписани на ръка с доста съдържателни заглавия като: „Чукане с Дж.“, „Стриптийз за Б.“, „Гинекологичен преглед — Р.“ и „Анално с Дж.С.“
Синтия каза:
— Мисля, че вече видяхме достатъчно.
— Почти достатъчно. — Отворих горното чекмедже на скрина и открих купчина моментни снимки и като си мислех, че съм попаднал на златна мина, започнах да ги прехвърлям и да търся приятелите й, но всички снимки бяха само нейни, в най-различни пози, започващи от почти артистични и еротични до направо вулгарни снимки.
— Къде са мъжете?
— Зад фотоапарата.
— Трябва да има… — После в друга купчина снимки открих снимката на добре сложен мъж с камшик в ръка, но с черна кожена качулка на главата. После друга снимка на някакъв върху нея, вероятно направена с автоснимач или от трети човек, после снимка на гол мъж, окован към стената, с гръб към камерата. Всъщност всички мъже — а имаше поне дванадесет различни тела — бяха или обърнати с гръб към камерата или имаха кожена качулка. Явно те не искаха да оставят никакви снимки, на които да се виждат лицата им, и вероятно те нямаха снимки, на които да се вижда лицето на Ан Камбъл. Повечето хора доста внимават за подобни снимки, а когато имат много от тях, те са особено внимателни. Любовта и доверието са нещо много хубаво, но аз имах усещането, че тук ставаше въпрос за похот и за случайни срещи, искам да кажа, че ако тя е имала истински приятел, някой когото е обичала и уважавала, очевидно не би го довела тук.