Това не съответствуваше на представата за американската мечта и когато мъжете отиваха на фронта, твърде често други мъже идваха през нощта в спалнята, която се намираше в задната част на дългите тесни каравани. Всъщност аз самият бях живял тогава тук, бях заминал на война и някой беше заел мястото ми в леглото до младата ми жена. Но това беше преди няколко войни и толкова много неща се бяха случили оттогава, че ми беше останала горчилката единствено от това, че подлецът ми беше взел и кучето.
Прочетох няколко списания, изпих още няколко бири, мислех си за Синтия и не си мислех за нея.
Обикновено се забавлявам малко повече, но сутринта в 5.00 трябваше да бъда в оръжейния склад на форта.
ГЛАВА ВТОРА
Оръжейният склад на форта. Рогът на изобилието, в който са събрани всички американски военни стоки — неща, които гърмят през нощта.
Изпълнявах тайна задача в оръжейния склад в ранните утринни часове приблизително по времето, когато Ан Камбъл е била убита и ето защо се натресох на тоя случай, както биха се изразили моите цивилни колеги. Няколко седмици преди това бях приел задълженията и външния вид на един доста съмнителен сержант-оръжейник на име Франклин Уайт и заедно с един истински съмнителен сержант-оръжейник на име Далбърт Елкинс тъкмо приключвахме сделка за продажбата на няколкостотин карабини М–16, гранатомети и разни други; опасни предмети от оръжейния склад на група борци за освобождението на Куба, които искаха да свалят господин Фидел Кастро, антихриста. Всъщност тези испаноезични господа бяха колумбийски наркотрафиканти, които не искаха да изпитваме угризения за сделката. Както и да е, в 6.00 часа аз си стоях в оръжейния склад и разговарях с моя съдружник щатен сержант Елкинс. Говорехме си за това какво щяхме да правим с 200 000-те долара, които щяхме да си поделим. В действителност сержант Елкинс щеше да прекара останалата част от живота си в затвора, но той все още не знаеше това, а хората трябва да мечтаят. Мое неприятно задължение е да се превръщам в техния най-ужасен кошмар.
Телефонът иззвъня и аз вдигнах слушалката преди новото ми другарче да беше успяло да я докопа. Казах:
— Оръжеен склад. Говори сержант Уайт.
— А ето къде си бил — каза полковник Уилям Кент, началникът на военната полиция в гарнизона, ченгето с най-висок чин във Форт Хадли. — Радвам се, че те открих.
— Не знаех, че съм бил изгубен — отвърнах аз.
До случайната ми среща със Синтия, полковник Кент беше единственият човек в гарнизона, който знаеше кой съм, и единствената причина за неговото обаждане, за която можех да се сетя, беше да ми каже, че се намирам в непосредствена опасност да бъда разкрит. Хвърлях по едно око на сержант Елкинс и на вратата.
Но за лош късмет работата не се оказа толкова проста. Полковник Кент ме информира:
— Станало е убийство. Жена капитан. Изглежда е била изнасилена. Можеш ли да говориш свободно?
— Не.
— Можеш ли да дойдеш при мен?
— Може би.
Кент беше свестен човек, но като повечето от военната полиция, не беше твърде умен, а ЦСО го караше да се чувствува нервен.
— Ясно ти е, че съм на работа.
— Това е по-важно, Бренер. Този път е много сериозно.
— Това тук също — погледнах към сержант Елкинс, който ме наблюдаваше с внимание.
— Става въпрос за дъщерята на генерал Камбъл — каза Кент.
„Боже мой!“ помислих си аз. Инстинктът ми подсказваше да отбягвам всякакви случаи, отнасящи се до изнасилвания и убийства на генералски дъщери. Беше мръсен случай. Чувството ми за дълг, чест и справедливост се мъчеше да ме убеди, че някой друг наивник от специалната част на ЦСО би могъл да се справи с него. Някой, чиято кариера и без друго беше провалена. Сетих се за няколко възможни кандидати. Но като се остави настрана чувството за дълг и чест, беше събудено моето естествено любопитство. Попитах полковник Кент:
— Къде можем да се видим?
— Ще те чакам на паркинга на военната полиция и ще те заведа до местопрестъплението.
Тъй като бях с фалшива самоличност, не трябваше да се приближавам до сградата на военната полиция, но Кент е вбесяващо тъп. Казах:
— Не при теб.
— О… какво ще кажеш за пехотинските казарми. Щаба на Трети батальон. По път е.
Елкинс, вече напрегнат и изплашен до смърт, започваше да става неспокоен.
— Добре сладурче, след десет минути — казах на Кент.
Затворих и се обърнах към Елкинс:
— Гаджето, приискало й се малко любов.
Елкинс погледна часовника си:
— Не е ли малко късно… или рано…?
— Не и за това маце.