— Този въпрос беше повдигнат. Основното обаче беше, че тя е била жена, била е изнасилена, и е била дъщеря на генерал Камбъл. — Той добави: — Справедливостта е еднаква за всички, но за някои тя е повече.
Казах:
— Разбирам, че вие нямате нищо общо с това решение, полковник, но трябва да го обсъдите с генерал Камбъл и да се опитате да го предотвратите или поне да го модифицирате.
— Направих го. Така получихме компромиса. От 23.00 часа снощи вие и госпожа Сънхил бяхте освободени. Генерал Камбъл и полковник Хелман ви издействаха малка отсрочка. Мислеха, че сте много близо до извършването на арест. Така че, може би, ако имате достатъчно доказателства и силни подозрения по отношение на полковник Мур, е по-добре да го арестувате. Имате разрешението ни да го направите, ако мислите, че се нуждаете от него.
Помислих си за момент. Като че ли полковник Мур беше най-предпочитания кандидат за изкупителна жертва. И защо не? Като се оставят настрана доказателствата, той беше един смахнат, който тайно вършеше странна работа, униформата му беше раздърпана и, според Кент, генерал Камбъл не одобряваше връзките му с Ан Камбъл. Той нямаше някакви значителни отличия или медали и не беше популярен сред офицерите. Дори и един ефрейтор от военната полиция нямаше търпение да го натопи. Този тип се беше отправил към въжето с нос заровен в книга с писания на Ницше. Казах на полковник Фаулър:
— Добре, щом имам около тридесет часа, ще продължа разследването.
Фаулър изглеждаше малко разочарован. Той попита:
— Какво ви пречи да действате според доказателствата, които имате?
— Не са достатъчни, полковник.
— Изглеждат достатъчно.
— Полковник Кент ли ви каза това?
— Да… а и вие посочихте, че резултатите от лабораторните изследвания поставят полковник Мур на мястото на престъплението.
— Правилно. Но съществува въпросът за време, мотив и накрая за самото действие. Имам основателни причини да смятам, че полковник Мур е бил някак си замесен в това, което се случило там, но не мога да кажа, че е действал сам, нито пък, че е действал злоумишлено, и дали изобщо би могъл да бъде обвинен в убийство. Чувствам, че трябва да довърша случая срещу него, а не просто да го арестувам и да стоваря случая на съда.
— Разбирам. Мислите ли, че той ще направи самопризнание?
— Човек никога не научава, докато не попита.
— Кога ще го попитате?
— Обикновено питам когато и аз, и заподозреният сме готови за подобен разговор. В този случай може да почакам до изтичането на времето.
— Добре, Имате ли нужда от съдействието на местния ЦСО?
— Бях уведомен, че майор Бауз също е бил любовник на мъртвата.
— Това са слухове.
— Правилно. Но ако аз — не, полковник, ако вие го попитате в името на офицерската му чест, той вероятно ще ви каже истината. Във всеки случай, тъй като може никога да не узнаем със сигурност, и тъй като това стана известно, той трябва да се самоотстрани от този случай. А и аз не искам да работя с хората, които са под негово командване.
— Разбирам това, господин Бренер, но едно недоказано обвинение — дори и самопризнание за сексуална връзка с жертвата, не отстранява автоматично майор Бауз от разследването.
— А аз мисля, че го прави. Освен това мисля, че то го поставя във втория или третия списък заподозрени, докато не чуя алибито му или липсата на такова. И щом сме на този въпрос полковник, мога ли да започна разговора си с вас, ако сте свършили.
Полковник Фаулър си наля още една чаша кафе с нетрепваща ръка. Сега слънцето се беше вдигнало по-нависоко и оградената веранда беше малко по-тъмна. Стомахът ми къркореше от кафе и почти нищо друго, а умът ми не беше толкова остър колкото трябваше да бъде. Погледнах към Синтия и си помислих, че изглежда по-добре, отколкото аз се чувствах, но този краен срок, който изтичаше утре по пладне, означаваше, че трябва да се избира между сън, секс, храна и работа. План Б.
Полковник Фаулър попита:
— Да ви предложа ли закуска?
— Не, благодаря ви, полковник.
Той ме погледна и каза:
— Питайте.
Започнах:
— Имахте ли сексуални отношения с Ан Камбъл?
— Не.
— Познавате ли някой, който е имал?
— Полковник Кент ви е казал за себе си. Няма да ви споменавам други имена, защото това би означавало да ги поставя в списъка на заподозрените.
— Добре, тогава да пристъпим направо към списъка — знаете ли за някой, който би могъл да има мотив за убийството й.
— Не, не зная.
— Знаехте ли, че помощникът на генерал Камбъл, лейтенант Елби, е бил увлечен по нея?