— Да, знаех. Нито е толкова необичайно, нито пък неразумно от негова страна да обръща внимание на дъщерята на командващия си офицер. И двамата бяха неженени, привлекателни И офицери. Често от подобни ситуации произлизат бракове. — Полковник Фаулър добави: — Уважавам младия мъж за куража му.
— Амин. А тя отвръщаше ли на вниманието му?
Полковник Фаулър помисли за малко и после отвърна:
— Тя никога не отвръщаше на вниманието на който и да е. Тя беше инициатора на цялото внимание и го прекратяваше, когато тя пожелаеше.
— Това е доста изненадващо твърдение от ваша страна, полковник.
— О, хайде, господин Бренер, вие знаете за всичко това вече. За да се опитвам да защитавам репутацията й пред вас двамата. Жената беше… Господи, бих желал да намеря подходящата дума… нещо повече от прелъстителка, не кокетка — тя даваше — не обикновена проститутка… — Той погледна към Синтия — Подскажете ми вярната дума.
Синтия отвърна:
— Мисля, че нямаме точна дума за това, което тя е била, освен може би отмъстител.
— Отмъстител?
Синтия каза:
— Тя не е била жертва на слухове, както в началото се опитахте да внушите, не е била и лека жена в традиционния смисъл на думата, не е била и нимфоманка от клинична гледна точка. В действителност тя е използвала чара си и тялото си, за да търси отмъщение, полковник, и вие го знаете.
Полковник Фаулър не изглеждаше доволен от тази оценка. Подозирах, че полковник Кент му беше дал само внимателно подбрана информация за това, което ни беше казал, и е пропуснал да включи факта, че сексуалното поведение на Ан Камбъл е имало специална цел и че тази цел е била татенцето да заприлича на глупак. Полковник Фаулър каза на Синтия:
— Тя наистина мразеше армията.
Синтия отвърна:
— Тя е мразела баща си.
За първи път Фаулър изглеждаше неуверен. Той беше хладнокръвен и неговата броня беше изпитана многократно, а също и сабята му, но Синтия просто го уведоми, че гърбът му не беше прикрит. Фаулър каза:
— Генералът наистина обичаше дъщеря си. Моля повярвайте на това. Но тя беше развила необоснована и маниакална омраза към него. Всъщност говорих с един външен психолог за това и макар че той не можеше да анализира движещата сила от разстояние, той предположи, че дъщерята може би страда от трудно определимо разстройство на личността.
Синтия отбеляза:
— Според това, което чух досега, не изглежда толкова трудно определимо.
— Е, кой може да знае какво искат да кажат тези хора. Не можах да разбера всичко, което той каза, но се заключаваше в това, че децата на властни мъже, които се опитват да вървят по стъпките на бащите си, се затормозват, след това минават през период на съмнение в собствената си значимост и накрая, за да защитят своето его, те намират нещо, което могат да вършат добре, нещо много различно от света на бащите си, където те няма да бъдат в пряко съревнование с него, нещо, което обществото счита за важно. Така, според този психиатър, много от тях стават социални работници или учители, дори медицински сестри или някои други подобни професии. — Полковник Фаулър добави: — Включително психология.
Аз отбелязах:
— Воденето на психологическа война трудно би могло да се определи като социална професия.
— Да, и тук тези анализи се отклоняват от нормите. Този психолог ми каза, че когато синът или дъщерята остане в света на бащата, то е често, защото той желае да навреди на бащата. Те не могат да се състезават, не могат или не искат да започнат самостоятелен живот, така че остават близо до източника на техния гняв и започват нещо като партизанска война, която варира от дребно дразнене до големи саботажи.
Той помисли за момент и после добави:
— Те правят това, защото това е единственият начин, по който могат да отмъстят — да, както вие казахте, госпожо Сънхил — да отмъстят за тези въображаеми несправедливости или каквото и да е там. Капитан Камбъл имаше уникалната възможност да прави това. Баща й не можеше да я уволни и тя си беше създала своя собствена база. Много дъщери и синове, които имат такива чувства към бащите си, според този психиатър, се отдават на разюздано поведение, пиянство, комар и други антисоциални действия, за които знаят, че злепоставят авторитетните фигури в нашето общество. Капитан Камбъл, може би в резултат от познанията й в областта на психологията, е била с една крачка по-напред и очевидно се е мъчила да съблазни мъжете, които заобикалят баща й.
Полковник Фаулър се облегна върху масата и ни каза:
— Надявам се вие разбирате, че поведението на Ан беше ирационално, и че то нямаше нищо общо с отношението на баща й към нея. Ние всички имаме въображаеми врагове и когато това е родител, тогава никаква родителска любов и грижи не могат да преодолеят гнева в съзнанието на детето. Това беше една много неуравновесена жена, която имаше нужда от помощ, а не я получаваше. В действителност този мръсник Мур наливаше масло в огъня на нейната омраза заради собствените си извратени цели. Мисля, че искаше да види докъде може да стигне и доколко можеше да контролира тази ситуация.