Той погледна към Синтия и продължи:
— Не би поставила съпруга си в неудобно положение със своето поведение, би приела лошото заедно с доброто, би осъзнала собствената си значимост като съпруга и партньор и не би си намерила работа в града в някоя фирма за продажба на недвижимо имущество в жалък опит да демонстрира собствената си независимост. Тя не носи генералските звезди, но знае, че и той не би ги носил без нейната помощ, самоотдайност и лоялност през всичките тези години. Попитахте ме за взаимоотношенията между Ан и майка й, а аз ви разказах за взаимоотношенията между госпожа Камбъл и съпруга й, но вие можете сами да стигнете до отговора на въпроса си.
Кимнах:
— Да, мога. А опитвала ли се е Ан да промени поведението и философията на майка си?
— Мисля, че в началото се опита, но госпожа Камбъл ясно й каза да си гледа работата и да стои настрана от брака й.
Синтия отбеляза:
— Добър съвет, но това не обтегна ли взаимоотношенията им?
— Не съм много наясно с взаимоотношенията между майка и дъщеря. Аз произлизам от семейство с четири момчета и аз самият имам трима сина. Не мога да проумея жените като цяло и никога не съм наблюдавал взаимоотношения между майка и дъщеря отблизо. Но зная, че те двете никога не правеха заедно нищо, например да пазаруват, да играят тенис, да подготвят приеми. Но понякога обядваха двете, сами. Това достатъчно добре ли е за вас?
Синтия кимна, после попита:
— Госпожа Фаулър познаваше ли Ан Камбъл добре?
Полковник Фаулър отвърна:
— Сравнително добре. То е свързано с обществените задължения.
— И разбира се, госпожа Фаулър познава госпожа Камбъл добре, така че може би бих могла да поговоря с госпожа Фаулър за взаимоотношенията между съвременните дъщери и майки.
Полковник Фаулър се поколеба за миг и после отвърна:
— Госпожа Фаулър е много разстроена, както може би сте забелязали. Така че, освен ако не настоявате, ще трябва да ви кажа да изчакате няколко дни.
Синтия попита:
— А дали госпожа Фаулър ще бъде тук? Или може би е толкова разстроена, че ще отиде някъде, за да се успокои?
Полковник Фаулър погледна Синтия и отвърна:
— Като цивилен гражданин тя можа да идва и да си отива когато пожелае, ако разбирам правилно намека ви.
— Правилно ме разбирате, полковник. Не бих желала да й изпращам призовка. Бих желала да говоря с нея днес. А и както се оказва, не разполагам с няколко дни.
Полковник Фаулър си пое дълбоко дъх. Явно той не беше очаквал, че ще се държим така, и не беше свикнал с подобен натиск от страна на по-нискостоящи. Мисля, че фактът, че бяхме с цивилни дрехи му помагаше да се примири с всичко това и го възпираше да не ни изхвърли от къщата си. Поради тази причина хората от ЦСО често използват цивилни дрехи за по-неприятните задължения. Накрая Фаулър отвърна:
— Ще видя дали днес следобед ще се чувства готова за това.
— Благодаря ви — отвърна Синтия. — Може би е по-добре, ако тя говори с нас вместо с хората от ФБР.
Полковник Фаулър я разбра и кимна. Попитах го:
— За протокола, полковник, бихте ли ми казали как прекарахте нощта, когато капитан Камбъл е била убита?
Той се усмихна и каза:
— Мислех, че това е първият въпрос, който би трябвало да зададете. Ами, къде бях? Работих до около 19.00, после присъствах на прощално събиране, дадено от един офицер в грил залата на офицерския клуб. Извиних се рано и си бях вкъщи преди 22.00 часа. Имах малко канцеларска работа, направих няколко телефонни обаждания и в 23.00 госпожа Фаулър и аз се оттеглихме за сън.
Би било глупаво от моя страна да питам дали госпожа Фаулър би потвърдила това, така че го попитах:
— А не се ли случи нещо особено през нощта?
— Не.
— И кога се събудихте?
— В 06.00 часа.
— И после?
— После си взех душ, облякох се и бях на работа в около 07.30 часа. — Той добави: — Където би трябвало да съм сега.
— И вие се обадихте в дома на капитан Камбъл около 08.00 часа и оставихте съобщение на телефонния й секретар.
— Точно така. Генерал Камбъл ми се обади от дома си и ме помоли да направя това.
— Той не е искал да й се обади сам?
— Той беше ядосан и знаеше, че госпожа Камбъл е разочарована, така че ме помоли да се обадя.
— Разбирам. Обаче, по една случайност ние бяхме в дома й преди 08.00 и когато стигнахме там, съобщението вече беше записано.