Последва това, което би могло да се нарече минута мълчание и за частици от секундата полковник Фаулър трябваше да реши дали блъфирам, а аз не блъфирах, или той има някоя по-добра история. Той ме погледна в очите и каза:
— Тогава съм объркал времето. Може да е било по-рано. Кога бяхте в къщата?
— Ще трябва да проверя в бележките си. Мога ли да приема, че не сте й се обадили преди 07.00, за да й кажете, че е закъсняла за закуската си в 07.00?
— Това би било логично предположение, господин Бренер, макар че аз често съм й се обаждал преди такива ангажименти, за да й напомня за тях.
— Но в този случай вие казахте: „Ан, ти трябваше да се отбиеш в дома на генерала тази сутрин“. После казахте нещо за закуска, което беше последвано от: „Сега вероятно спиш“. Така че, ако тя се е освободила от наряд, да кажем в 07.00 и вие сте й се обадили в, да кажем 07.30 часа, тя надали вече ще се е прибрала вкъщи, да не говорим за спане.
— Това е вярно… предполагам, че нещо съм се объркал. Може би съм забравил, че е била наряд и съм имал предвид, че още не се е събудила.
— Но във вашето съобщение вие споменавате за наряд. Цялото изречение беше: „Ти трябваше да спреш в дома на генерала тази сутрин, след като се освободи от наряд.“
— Казал ли съм това?
— Да.
— Ами тогава го обяснете с грешка в часовете. Може да съм се обадил още в 07.30. Зная, че се обадих веднага след като генералът ми се обади. Капитан Камбъл явно се е била съгласила да се срещне с родителите си в 07.00 часа, и макар че нормално тя би била освободена от офицера, който ще поеме дежурството от 07.00, не би било необичайно за нея да си тръгне по-рано и да остави дежурния по поделение до смяната. — Той добави: — Имате ли някакви проблеми с това, господин Бренер?
— Никакви проблеми. — Не за мен, но големи за теб. Попитах: — Като се има предвид, че капитан Камбъл и баща й не са били в добри отношения, защо е щяла да закусва с него?
— Ами, те вечеряха заедно от време на време. Казах ви, тя се срещаше с майка си доста често.
— Би ли могла тази среща на закуска да бъде с цел Ан Камбъл да даде отговора си на ултиматума на генерала?
Фаулър го обмисли за момент и после отвърна:
— Да, би могло.
— Намирате ли за странно, че само часове преди да е трябвало да отговори на този ултиматум, тя е била намерена мъртва? Мислите ли, че има някаква връзка?
— Не, мисля, че е съвпадение.
— Аз не вярвам в съвпадения. Нека да ви попитам това, полковник, имаше ли нещо друго, което генералът е искал от дъщеря си като част от този ултиматум.
— Като какво например?
— Ами, като имена. Имена на мъжете от гарнизона, с които тя е спала. Имаше ли намерение генерал Камбъл да прави чистка?
Полковник Фаулър помисли за това и после отвърна:
— Това е напълно възможно. Но Ан Камбъл не се интересуваше за това кой знае и би казала на баща си с удоволствие.
— Но женените офицери, с които тя е спала, са се интересували много и не биха били толкова доволни.
— Сигурен съм, че се интересуваха — отвърна Фаулър. — Но повечето от тях, ако не всички, осъзнаваха, че не могат да разчитат на нейната дискретност. Знаете, господин Бренер, че повечето женени мъже имат противоречиво отношение към любовните авантюри. — Той погледна към Синтия и продължи: — От една страна, се ужасяват да не бъдат открити от семействата им и съпругите им, или от някои приятели и началници. От друга страна, те са горди със своите подвизи и буквално се хвалят навсякъде за завоеванията си. Когато завоеванието е красивата дъщеря на техния началник, те не успяват да се удържат и се разплямпват навсякъде. Повярвайте ми, ние всички сме го правили!
Усмихнах се:
— Наистина, полковник. Но приказките са едно, а снимките, списъците и писмените декларации друго. Това, което имам предвид, е, че някак си, може би чрез самата Ан Камбъл, някои от любовниците й са научили, че на генерала му е дошло до гуша и иска от дъщеря си пълен отчет за нейните авантюри. Някой може би е решил, че е време да се отърве от доказателствата. Да се отърве от Ан Камбъл.
Фаулър кимна.
— Тази мисъл ми мина и на мен. В действителност никога не съм вярвал, че е била убита от напълно непознат. Но бихте ли ми обяснили защо някой, който би желал да я умълчи, би я убил по този начин и би привлякъл вниманието на другите към сексуалния характер на действието и на жертвата?
Добър въпрос. Отвърнах:
— Би могло да бъде параван, за да се прикрие характерът на действието. Извършителят е трябвало да я убие, но е прибавил изнасилването, за да обърка следствието. Имал съм два случая, в които съпрузите убиха съпругите си по този начин, за да заприличат на убийства, извършени от непознат човек.