Затова всички поздрави и възторзи тъй непринудено политаха към императорската кочия:
— Зито василевс Анри, василиса Мария. Зито Димитрий. Зито Маргарита!
Маргарита и Биандрате се спогледаха. Първата с тържествуващо ликуване, вторият със загадъчна усмивка.
Увенчаването стана в църквата „Свети Димитрий”.
Вечерта кралицата даде от името на младия крал голяма гощавка. За тържеството бяха пристигнали барони от всички части на кралството: Тива, Беотия, Евбея, Коринт, Аргос...
Двадесет поликандилона, всеки от които имаше по дванадесет свещи, осветяваха залата на празненството. В дъното бе сложена главната маса, на която седяха в една редица: императорът по средата, Мария от дясната му страна, Маргарита от лявата, граф Биандрате, архиепископ Гуерино, Бертхолд фон Катценелебноген и Равано де ла Карчери. Креслото на императора приличаше на престол, с високо осем лакти облегало и с кърмъзен покров от аксамит над него. От двете страни по дължината на залата бяха наредени дълги трапези, на които заемаха място според новия обичай жените и мъжете размесено: до всеки кавалер по една дама. Всички бяха насядали в две дълги редици, а срещу тях непрестанно се суетяха безброй валети, които носеха и сменяха ястията, пълнеха крондилите с вино. Зад гостите покрай стените стояха изправени пажове със запалени борини в ръка. Мраморните плочки по пода бяха посипани с трендафил и зелени вейки.
Вечерята започна, като церемониалмайсторът изсвири три пъти с рог и валетите прислужиха със сребърни съдове за миене на ръце.
Мария потопи пръстите си в уханната розова вода. След това стана права, а заедно с нея и всички гости, за да изслушат молитвата на архиепископа.
Графовете бяха сложили обичайните мантии и барети от кърмъзено кадифе. Херцозите бяха облечени в зелено. Благородните дами хвърляха нежни багрови петна сред общото велелепие: златиста и розова коприна, светлосин аксамит, лилав сатен. Жените на местните банкери им съперничеха в богатството на премените.
Главната маса бе покрита със зелено кадифе, върху което бяха наредени паунови пера и цъфнали шипкови клончета. Докато валетите внасяха подноси със заешко, солено еленово месо, пържени пилета и печено телешко, украсено с неранзови зърна, златисти сосове и корави жълтъци, посипани с херцогска пудра, в една ложа, издигната отдясно на главната маса, свиреше дружина флейтисти, съпроводени от барабанчета и тромпети.
Анри бе необикновено весел. Никога дотогава той не бе виждал Биандрате тъй угодлив и покорен. Мария тъй трескаво разговорлива. От известно време тя бе проявила особена загриженост и нежност към него. Обичайната студенина, която ги разделяше, внезапно се бе стопила. Тя сякаш бързаше да изживее за няколко дни живота, който дотогава бе намирала празен и досаден. Тя първа насрочваше датата на новия турнир, уреждаше разходки из морето, ловджийски забави и танци, състезания на певци и църковни процесии. Тя се хвърляше от една забава в друга, от една веселба във втора, като че за да избяга от самата себе си. И той си обясняваше странната промяна с желанието й да забрави мъката, че не може да му даде потомство, което да наследи престола.
— Императрица Мария се чувства великолепно между вас — се обърна Анри към Маргарита, като извади от джоба си остро ножче с дръжка от слонова кост и си отряза къс козе месо, полято със сос от оцет, дафинов лист и синя тинтява. — Бих желал да останем по-дълго в Тесалоника, щом тази местност й влияе толкова добре...
Той лакомо загълта жилавото месо, потапяйки от време на време с два пръста едри залъци хляб в соса.
— Това ще бъде най-голяма чест за нас — отвърна кралицата и даде знак на първия валет.
Докато Анри хвърляше на любимия си хрът Сарацин оглозгани кокали и лакоми мръвки, звуци от фанфари известиха внасянето на печения паун.
В залата влязоха с бавна, тържествена стъпка двама конници. Единият подпираше с десница, а другият с левица широк поднос от кедрово дърво, обкован с мед. Други двама конници, които стояха отстрани на почетната маса, пришпориха конете си и препуснаха да ги посрещнат и придружат. Петима валета поеха подноса и го сложиха пред императора.
Всички останаха удивени от тънкото майсторство, с което бе изработена гозбата. Печеният паун бе отново покрит с перата си и положен върху яркозелено пюре, което наподобяваше ливада. Човката и краката му бяха позлатени. На главата му имаше малка корона. Подир печеното следваха салатите, а после рибите. Императорът поиска да опита новото питие, което покрай прочутия Хипокрас бе станало любимо на рицарите: бира, подправена със сок от ягоди и мед. Той отпи няколко глътки, понавъси се. Напитката имаше вкус на амбра. И поиска отново да му сипят от стария, изпитан Хипокрас.
Провансалски трубадури и нормандски трубадури изпяха най- новите си рефрени, докато дамите бъбреха, смееха се и ядяха печени зарзали, неранзи, торта от бадеми. На масите не липсваха и прочутите Тарт дьо Дурлан и Флан дьо Шартър. Отново валетите минаха със сребърните подноси за розова вода. Всички измиха замърсените си пръсти. Пак се прочетоха обичайните молитви. Гостите се разпръснаха из великолепните зали, където пажове поднасяха разхладителни и препечени курабии. Всички очакваха с нетърпение започването на танците. Белият леврие на Мария се разхождаше между гостите и копринената му козина събираше ласките на много нежни ръце. Около императора и императрицата се събираха купчини угодливи сановници, любопитни ромеи, тщеславни граждани. Всеки искаше да приеме дума от своя сюзерен, да му изкаже верността си, да потвърди своята дълбока преданост. Все пак от двете страни на Анри следваха неизменно двамата му виночерпци, които опитваха преди него всяко питие или сладко, което той докосваше до устата си.
Мария разговаряше оживено сред група ломбардски дами. Тези, които не я бяха виждали дотогава, си спомниха удивени за песните, с които трубадурите възпяваха своята константинополска императрица, винаги тъжна и самотна. Напротив, дъщерята на жестокия Иваница бе най-любезната и весела дама, която те някога бяха виждали. С пламнали в нежна багра страни и искрящи очи, тя се усмихваше непрекъснато в щедро благоволение, разпитваше всекиго за рода и живота му, не намираше слова да изкаже възторга си от Тесалоника. Движенията й бяха бързи и трескаво неспокойни. Смехът й — къс и отривист. Само понякога взорът й ставаше странно празен, сякаш мисълта й внезапно отлетяваше към нещо далечно и чуждо за всичко, което я заобикаляше.
Отекна удар от кимвали. Тръпка пробяга из цялата зала. С плавен призив прозвучаха флейтите и цитрите. Танците започнаха с Брабанската стъпка. На края на всяка фигура кавалерът леко прегъваше коляно пред дамата.
Императрицата откри игрите с наместника граф Биандрате.
Леко и гиздаво пристъпяше Мария, опряла лявата си ръка връз високо издигнатата десница на графа. Подире им следваха в дълга редица императорът с кралица Маргарита заедно с всички останали гости, наредени по сан и достойнство. От време на време танцуващите разменяха по някоя кратка дума.
— Научихте ли за болестта на папата? — попита Биандрате. — Преди малко дойдоха куриери, пристигнали с венецианска галера. Негово светейшество бил напоследък в Перуджа и там легнал болен от силна треска — наместникът леко се поклони, прегъвайки коляно. — Какво предчувствие, наистина... Миналата зима той започна словото си в консилиума с думите от евангелието: „Горещо пожелах да ям тази Пасха с вас преди смъртта си...” Сякаш е знаел...
— Той и други път е боледувал доста тежко... Ала желязната му воля винаги е надвивала слабостите на плътта... — отвърна замислена Мария.
— Той беше най-големият покровител на братовчеда ви Борил — добави внезапно Биандрате и впи остър взор в очите й.