Единствено недружелюбният му поглед я възпря да му се хвърли на врата от радост.
— Благодаря — промълви тя.
— Престанете да шиете най-сетне и елате в леглото! — заповяда той, след като остави подноса пред вратата.
— Правя каквото поискам, графе — отвърна тя с искрящи очи.
Но Аларик просто я вдигна на ръце, духна свещта и я занесе в леглото. Лежаха мълчаливо един до друг в тъмнината. Фалън предположи, че вече е заспал и бавно се изправи. В този миг обаче Аларик я хвана с желязната си ръка и роклята й се съдра.
— Не, милорд, не ви разрешавам да се отнасяте с мен по този начин! — изкрещя тя вбесена.
— Защото копнеете за други мъже ли?
— Вие сте просто един глупак!
— Успя ли вашият стар приятел да ви даде онова, за което копнеете тъй силно?
— Как смеете! Вие, който въртите на всеки от пръстите на ръцете си по десет жени, докато аз…
— Докато вашите кавалери са разпръснати из цяла Англия, че дори и по на север! А днес дори флиртувахте пред очите ми с клетия младеж.
— Флиртувала ли? Че кой е този мъж, който ще пожелае жена, бременна от друг?
— Ами Ерик Улфсон например.
Той все още я държеше здраво в прегръдките си и я гледаше право в очите.
— Един господ знае какви ли още хитри планове кроите…
— Не кроя никакви планове! Кълна се!
— Ех, да можех да ви повярвам…
— Не съм ви изменила — извика тя. — И това е самата истина. Ерик Улфсон ме отвращава, но аз бях длъжна да ида при него, нима не разбирате! Заради Англия!
— А ще се обърнете ли отново към него… заради Англия, разбира се?
Тя поклати глава с насълзени очи.
— И защо не?
— Заради нашето дете! И защото мисля, че армията му вече не може да спаси родината ми. Защото хората, и мъжете, и жените, отново започват да живеят. Защото… наистина не съм искала да ви предам, повярвайте ми, Аларик, моля ви…
Хватката му се разхлаби и внезапно погледът му омекна и очите заблестяха нежно. Устните й сякаш сами се разтвориха от докосването на неговите. Неведома сила тласна тялото й към него и тя се отдаде на вълшебния миг.
На следващата сутрин напуснаха Нормандия заедно с Роже, Роло, Ричард и още няколко рицари. Матилда, грижовна както винаги, специално настоя да ги придружи една от най-добрите й акушерки. Магали бе по-скоро грозна жена, но цялото й същество излъчваше спокойствие. За Фалън, която бе вече в седмия месец на бременността си, напрегнатата и уморителна езда не бе съвсем безопасна, но те стигнаха без премеждия до брега и благодарение на хубавото време можаха веднага да се качат на кораба и да пресекат Канала. В Босъм направиха няколкодневна почивка, но в началото на юни Аларик настоя да потеглят за Хейзълфорд. За радост на Фалън той нямаше нищо против да ги придружи и Едит.
Аларик бе извънредно щастлив, че отново си е у дома и похвали Хамлин за умното и грижовно управление на имота.
— Какво прекрасно място — възкликна Едит по време на вечерята. — Трудно е да се повярва, че навсякъде другаде страната е опустошена.
— Да, Хейзълфорд е един малък рай — съгласи се и Роже.
— Това е светът на Фалън, оазис на мира — усмихна се Аларик.
Той бе наясно, че трябва вече да са съобразява със състоянието й и затова през нощта я люби тъй нежно и заедно с това тъй страстно, че Фалън забрави къде се намира. За нейна изненада на следващата сутрин Аларик обяви, че още същия ден ще се премести в друга стая.
— Но защо взимате това решение?
— По-добре е… за вас и за детето. Съвсем скоро ще раждате и… — промърмори той.
— Но това не е сериозна причина, искам да кажа, че…
— Вие искате ли да остана? — попита той учуден.
— Да, въпреки всичко ние пак можем да спим в едно и също легло — отвърна Фалън. — Ако, разбира се, това има значение за вас.
— Има, и то голямо — възкликна той и целуна ръката й. — Но тъй като Уилям е в Нормандия, ще се налага да отсъствам понякога.
И наистина, още същата седмица той, Роже и Роло трябваше да отидат в Доувър. Бе обаче твърдо решен да се завърне в Хейзълфорд преди раждането на детето.
Независимо, че остави Фалстаф при Фалън и майка й, той се тревожеше за тях. Не можеше да забрави интригите на Фалън и му бе трудно да й повярва, въпреки че я обичаше. Просто не знаеше как да преодолее тази преграда в собствената си душа.
Към края на юни той напусна Лондон с придружителите си и всички заедно потеглиха обратно към Хейзълфорд. Бе чуден летен ден и навсякъде хората възстановяваха опожарените градове и села. Лека-полека раните от войната започваха да зарастват.
— Поведението му ми е напълно неразбираемо — обърна се Роже към Роло на висок глас.