— И на мен също — подкрепи го Роло. — Допускам, че скоро той ще съумее да сложи край на всичко това.
— Ако толкова искате да ми съобщите нещо, защо не го сторите по по-прост начин — обади се Аларик и запря коня. — Казвайте сега, какво има?
— Сега ли? — попита Роже с невинен глас. — Че то, тази работа продължава вече месеци.
— Какво искате всъщност? — обърна се Аларик към Роло.
— Ами, той иска да каже, че се държите доста жестоко. Като варварин, значи… то нали и саксонците ни смятат за такива.
— Кой? Аз ли съм бил жесток? Не съм ли аз човекът, който винаги поставя на първо място милосърдието? Трябва да знаете, че смятам себе си за извънредно снизходителен и толерантен човек.
— Аха, снизходителен и толерантен! Ти чу ли го, Ричард?
— Вие какво сте се разприказвали там зад гърба ми, а? Ричард!
— Аз…
— Обществото отхвърля извънбрачните деца, Аларик. Вие самият най-добре знаете това. А сега искате да изложите сина си, вашия наследник, на същата участ! Зная, че сте били женен, за жена, недостойна за любовта ви, но… в случая имате работа с жена, която не могат да укротят нито омразата, нито насилието, жена, която храни най-нежни чувства към вас. И какво правите вие? Вие я карате да страда за нещо, което ви е сторила друга жена!
— Тя изобщо не страда!
— Разбира се, че страда, и още как!
— Много се съмнявам, че иска да се омъжи за мен.
— Да! Той се страхува! — разсмя се Роло. — Най-храбрият рицар в цяла Европа се страхува от една жена!
— Я да вървите по дяволите вие двамата!
— Освен това нямате и много време — добави назидателно Роже.
Аларик го изгледа сърдито и пришпори Сатана. Скоро стигнаха в Хейзълфорд. За негова изненада в двора имаше коне. Той се завтече разтревожен по стъпалата на стария господарски дом и се втурна в залата, където Фалстаф и отец Дамиън си приказваха спокойно на чаша пиво.
— Отец Дамиън! — извика Аларик изплашен. — Нещо лошо ли има?
— Не, не, не се е случило нищо лошо — отвърна спокойно свещеникът и му подаде ръка. — Дошъл съм, защото нещо ми подсказва, че ще съм потребен.
— Обаче той закъсня. Да, свещеникът закъсня — каза Фалстаф и потупа Аларик по рамото.
— Какво, по дяволите, искате да кажете?
Но преди Фалстаф да отговори на стълбищната площадка се появи Едит, по лицето й пробяга усмивка, но погледът й се насочи към мечата кожа до него.
— Фалстаф, моля ви, бъдете така добър и кажете на Магали, че ми трябва. Дъщеря ми изпусна водата и трябва бързо да сменим чаршафите. Бебето вече е на път.
Аларик се олюля, но Роже успя светкавично да му подпъхне най-близкия стол и той се строполи върху него. Стисна зъби, изправи се отново на крака, наля си чаша вино и го изпи на един дъх.
— Наистина сте ми потребен, отче — рече той ненадейно и сложи чашата на масата.
— Да, но вече е твърде късно — изсмя се Роже.
— Не мисля, че е късно — обади се благо свещеникът. — Обикновено бебетата не бързат да излязат на бял свят.
Отнякъде забързана се появи и Магали с купчина прани чаршафи.
— Кажете на Фалън, че идвам след малко.
— Да, милорд — отвърна Магали колебливо и направи реверанс.
Докато се изкачваше по стълбите тя трескаво обмисляше как най-деликатно да поднесе новината на Фалън. Защото никак не бе убедена, че родилката ще примре от радост като я чуе.
Летният ден бе топъл, но Фалън трепереше от студ. Майка й я преоблече с чиста нощница, а през това време Магали, Милдред и Джейн смениха бързо и сръчно чаршафите. Едит й помогна да легне обратно в леглото. Лицето на Фалън се изкриви от болка. Никога не си бе представяла, че на този свят може да съществува такава болка. Родилните болки бяха започнали в ранни зори, но сега интервалите ставаха все по-къси.
— Дишай дълбоко — посъветва я Едит и взе ръката й в своята.
— Майчице! Много ме боли! Колко още ще продължава? — проплака Фалън цялата окъпана в пот.
— Не си нито първата, нито последната, която го е преживявала.
— Как сте успели да ни родите всички нас? Ако остана жива, ще ида в манастир, кълна се.
— Първия път винаги трае по-дълго — успокои я Едит. — На бебенцата не им се излиза от топлото гнездо.
След поредния пристъп на болка Едит я накара да стане и да се разтъпче из стаята.
— Движи се докато можеш да изтраеш… така става по-бързо.
— Толкова съм уморена — простена Фалън.
— Хвани се здраво за мен, детето ми.
Сякаш измина цяла вечност, преди да легне в леглото. Магали дойде в стаята и я прегледа.
— Още малко, милейди, съвсем малко. А сега се напънете… колкото се може по-силно… така, напънете се…
Още малко, помисли си Фалън. Какво означава „още малко“, когато човек полудява от болка. В очите й избиха сълзи, лицето се изкриви, отметна глава назад и от здраво стиснатата й уста се изтръгна сподавен писък.