— Елате, любими, нуждая се от вас — зашепна тя.
— Това вярно ли е?
— Да, Аларик, да…
— И аз се нуждая от вас, любима, толкова ви искам…
Положи ръката й между бедрата си, прокара език по ситните водни капчици, обсипали тялото й и чак тогава проникна в нея. Телата им се сляха в постоянно ускоряващ се ритъм до мига, в който и двамата изкрещяха, заедно достигнали върховна наслада.
— Толкова съм щастлива, че отново сте тук — продума тя тихо. — Здрав и читав.
— Защо, Фалън?
— Как защо? Та вие сте мой съпруг, бащата на Робин…
— А възможно ли е да ме обичате, Фалън?
— А възможно ли е вие да ме обичате, Аларик?
Отговорът му бе прекъснат от собствения й писък. И в този миг тежката дъбова дръжка на бойна секира се стовари с ужасяваща сила върху главата му.
Двадесет и девета глава
Тялото на Аларик се свлече до нея и остана да лежи неподвижно. Сини воднисти очи се впериха триумфиращо в нейните.
— Не ви ли обещах, че ще ви взема със себе си, дъще на Харалд? Ето ме! Тук съм!
Ерик Улфсън падна на колене до нея и погледът му издаваше неговите намерения — още в същия миг да проникне във все още влажния й скут. Фалън изпищя пронизително и начаса отнякъде изникнаха шестима викинги. От думите и жестовете им успя да разбере, че предупреждават Ерик да не се бави повече.
Той се изправи на крака. Тя понечи да допълзи до Аларик, но Ерик я издърпа обратно за косите, Фалън изобщо не осъзнаваше, че е гола и че съществува опасност Ерик и спътниците му да я изнасилят. Мисълта й бе обзета единствено от Аларик. Ако бе мъртъв, и тя нямаше да живее повече.
— Елате — нареди Ерик и обгърна раменете й с някакво наметало. — От копнеж по вас изпревари останалите. Вие го обезоръжихте идеално, красавице моя. От вас и мен ще излезе превъзходна двойка.
— Аларик е мой съпруг. Омъжих се за него. Уилям държи Англия в ръцете си и повече нищо не може да се направи…
— Уилям държи Англия, а аз пък държа вас. Свен! Отсечи му главата. След това продължаваме.
— Не го докосвайте! — изрева Фалън. — Иначе убивам първо вас, а после и себе си!
— Е, няма начин да не е мъртъв, за силата ми песни се пеят! — извика той ухилен, след което се обърна към един от хората си:
— Детето с вас ли е?
Мъжът поклати глава.
— Жената успя да избяга с него в гората.
Ерик изруга.
— Хайде, слагайте я бързо на коня.
Фалън не се противи. Може би Аларик бе все още жив и тя трябваше да направи всичко възможно, за да отклони вниманието на Ерик от него. Поставиха я върху малко английско пони и тя се загърна плътно в грубото наметало.
— Откакто се помня ви се възхищавам, но същевременно зная отлично, че ако се разсея дори и за миг, непременно ще се опитате да избягате — каза Ерик и взе в ръце юздите на нейния кон.
— Ще избягам, Ерик.
— Ние с вас сключихме договор, Фалън.
— Да, но Уилям е вече крал на Англия. Вие закъсняхте и затова не ви дължа вече нищо.
— Дошъл съм тук заради вас, Фалън. И изобщо не ме засяга ще пропадне ли Англия под владичеството на норманите или не. Вие сте моя и ще ви взема със себе си в кралството, което създадох на шотландските острови. Там вие ще се научите да ме обичате, да ми се подчинявате и ще ми народите здрави и силни синове.
— Не — прошепна Фалън, след което заби колена в слабините на понито и се приведе ниско над шията на животното.
Един от викингите обаче й пресече пътя и тя се отърколи от седлото.
— Да, вие ще се научите да ме обичате — повтори отново Ерик, вдигна я от земята, метна я като брашнен чувал напряко през седлото и скочи зад нея.
— Той е жив… жив е…
Аларик отвори с усилие очи и напрегнато се взря в размазаните очертания на лицата, надвесени над него. Сякаш измина цяла вечност преди тези лица да приемат ясна форма, но накрая ги разпозна — Фалстаф, Роже и Едит.
Събитията преминаха като светкавица през размътения му мозък — ехидната гримаса на Ерик Улфсон в мига, в който замахва със секира към главата му, докато той лежи още гол върху Фалън. Погледът му обходи залата, оголените стени, разтрошените мебели. Явно викингите добре си бяха свършили работата.
Със зачервени от плач очи Едит положи Робин в ръцете му.
— Слава на бога! — прошепна Аларик. — Жив е!
Роже му помогна да седне и започна да сипва в устата му по малко студена вода.
— За щастие никой от нас не е убит — обади се Хамлин, — но в замяна на това ограбиха всичко, каквото можаха.
— Потърсете в селото дойка за Робин — нареди Аларик.
— Но защо? — извика Едит извън себе си от притеснение. — Трябва да издирите Фалън и да я доведете у дома.