– И Софи ще се озове заедно с Марта на кладата – допълни палачът. – По дяволите! Това е някакъв омагьосан кръг!
– Не говорете така! – Симон се ухили, но после отново стана сериозен. – Нека да повторим. Убежището на тези деца вероятно е някъде там, на строителната площадка. Освен това там има нещо скрито. Нещо, което един богат мъж би искал да притежава. За целта е платил на няколко наемници. Ресъл от странноприемницата на Земер твърди, че миналата седмица неколцина наемници са се срещали с някого на втория етаж.
– Вероятно с поръчителя.
Палачът запали лулата си с огниво. Димът обви като облак двамата мъже и се смеси с мириса на кафе. Симон се изкашля, преди да проговори отново:
– Наемниците са саботирали строежа на приюта, за да имат повече време да търсят. Това ми е ясно. Но защо, за бога, избиват сираците? Не виждам смисъл в това.
Палачът дръпна замислено от лулата си. Очите му бяха насочени към някаква точка в далечината. Най-сетне проговори:
– Трябва да са видели нещо. Нещо, което в никакъв случай не бива да излиза наяве.
Симон се плесна по челото. При това движение той неволно закачи чашата и разсипа остатъка от кафето си. На масата се образува кафява локвичка. На него обаче не му беше до това.
– Поръчителя! – извика той. – Те са видели поръчителя на саботажите.
Якоб Куизъл кимна.
– Това би обяснило защо изгоря складът. Дявола се е справил с трима от свидетелите без особени проблеми. Хванал е Петер при реката. Недолюбваните сираци Антон и Йоханес също са били лесна плячка. Само Клара Шрефогъл като дъщеря на благородник е била добре пазена. Дявола трябва някак си да е разбрал, че тя лежи болна вкъщи.
– Тогава другарите му са запалили склада, за да подмамят семейството и слугите, докато той се справи с детето – простена Симон. – При Шрефогъл залогът е висок. Той също е складирал стока в склада. Било е ясно, че ще бърза да слезе долу при реката.
Палачът отново запали лулата си.
– Само Клара е лежала болна у дома. Но тя му се е измъкнала. И Софи също.
Симон скочи.
– Трябва да намерим децата преди Дявола. Строежът...
Якоб Куизъл го дръпна на стола.
– Спокойно, спокойно! Да не прибързваме! Трябва да спасим не само децата, но и Марта. Факт е, че по децата има магьоснически знаци. И че всички деца преди това са били при Марта. Може би още утре ще пристигне наместникът на курфюрста. Лехнер дотогава трябва да е получил своето признание. Донякъде го разбирам. Щом наместникът си напъха носа тук, историята няма да приключи с една вещица. Така е било и при последния голям процес срещу вещици в Шонгау. Накрая са изгорили повече от шестдесет жени в областта.
Палачът впери погледа си в Симон.
– Първо трябва да открием какви са тези знаци. И то скоро.
Симон простена:
– Проклетите знаци. Загадка след загадка.
На вратата се почука.
– Кой е? – изръмжа палачът.
– Аз съм, Бенедикт Кост – чу се уплашен глас зад вратата. – Праща ме Лехнер. Трябва да дойдеш и да се погрижиш за вещицата. Тя не помръдва, а трябва още днес да свидетелства.
Якоб Куизъл се усмихна.
– Първо трябва да ѝ причиня болка, после да я лекувам, а накрая да я подпаля... Вие сте напълно луди!
Бенедикт Кост се прокашля.
– Лехнер каза, че това е заповед.
Якоб Куизъл въздъхна.
– Почакай, идвам.
Той отиде в стаичката оттатък, взе някакви кутийки, торбички и шишенца, сложи всичко в една торба и тръгна.
– Ела с мен – каза той на Симон. – Време е да научиш нещо истинско. Бездруго не можеш да го научиш от писанията на онези клоуни в университета, които делят човека на четири вида течности и смятат, че с това работата е приключена.
Той тръшна вратата след себе си и закрачи напред. Стражът и Симон го последваха.
Магдалена премина бавно покрай Баленхаус и пазарния площад. Жените около нея шумно хвалеха първите пролетни зеленчуци – лук, зеле и листно цвекло. Във въздуха се носеше миризма на току-що изпечен хляб и прясно уловена риба. Но тя не чуваше нищо и не обръщаше внимание на миризмите. Мислите ѝ все още бяха обсебени от разговора с децата. Поддавайки се на някакъв внезапен порив, тя се обърна и пое на запад към Пастирската врата. Скоро врявата и шумът останаха зад нея, из улицата само тук-там се срещаха минувачи. Не след дълго тя достигна целта си.
Къщата на акушерката изглеждаше ужасно. Прозорците бяха разбити и висяха от пантите. Някой бе насилил вратата. Пред входа имаше парчета глина и трески. Нямаше никакво съмнение, че малката къща неведнъж бе ставала жертва на грабеж. Магдалена бе почти сигурна, че вътре не е останало нищо ценно, камо ли доказателство за онова, което се бе случило тук преди седмица. Въпреки това тя влезе в стаята и се огледа.