Якоб Куизъл седна на пейката и се загледа в далечината. Едва след няколко минути забеляза, че от ръката му капе кръв. Беше стискал така силно камъка, че ръбовете се бяха забили като ножове в плътта му.
Йохан Лехнер подреждаше документите на писалището си на горния етаж на Баленхаус. Той подготвяше предстоящото заседание на Съвета, което вероятно щеше да остане единствено за дълъг период от време. Секретарят не си правеше никакви илюзии. Щом в града пристигнеше Негово превъзходителство наместникът на курфюрста граф Сандицел, с властта на Йохан Лехнер бе свършено. Той бе само упълномощено лице. Граф Сандицел щеше да обърне всичко в околността, нямаше да се ограничи само с една вещица. Още отсега по улиците се шушукаше. Пред самия Лехнер няколко души се кълняха в бог, че Щехлин омагьосала телетата им, унищожила реколтата с градушка и обрекла една жена на безплодие. Днес сутринта Агнес Щайнгаденер го бе дръпнала за ръкава и му бе прошепнала с дъх на вино, че и съседката ѝ Мария Колхас е вещица. Видяла я да лети през нощта на метла към небето. Йохан Лехнер въздъхна. Ако нещата продължаваха така, палачът наистина щеше да има много работа.
Първите членове на Съвета започнаха да пристигнат в затоплената стая, облечени в скъпите си мантии, с кожени шапки на главата, и се настаняваха на отредените им места. Управляващият бургмистър Карл Земер изгледа замислено Лехнер отстрани. Независимо от факта, че беше първи бургмистър, за управленските дела той се доверяваше изцяло на секретаря. Но този път Лехнер сякаш се бе провалил. Земер го дръпна за ръкава.
– Има ли нещо ново за Щехлин? – прошепна той. – Призна ли най-сетне?
– Секунда само. – Йохан Лехнер се престори, че трябва да подпише още някакъв документ. Секретарят мразеше тези ненаситни търбуси, тези марионетки, които се бяха издигнали единствено благодарение на произхода си. Бащата на Лехнер също бе секретар, дядо му също, но никой секретар преди него не бе имал такава власт. Мястото на съдия от много време беше незаето, а наместникът на курфюрста рядко идваше в града. Иохан Лехнер бе достатъчно умен да поддържа у аристократите убеждението, че те властват над Шонгау. В действителност управляваше той – съдебният секретар. Сега обаче властта му се клатеше и членовете на Съвета усещаха това.
Йохан Лехнер продължи да подрежда документите си. После вдигна поглед. Благородниците го гледаха с очакване. Отдясно и отляво на него седяха четиримата бургмистри и надзорникът на приюта. Следваха останалите членове на Вътрешния съвет и членовете на Големия съвет.
– Бих искал да мина веднага на въпроса – започна Лехнер. – Свиках заседание на Съвета, защото градът се намира в извънредно положение. За съжаление, до този момент не успяхме да накараме Марта Щехлин да проговори. Днес рано сутринта вещицата отново изпадна в безсъзнание. Георг Риг я уцелил с камък по главата и...
– Как е възможно това? – прекъсна го старият Аугустин. Невиждащите му очи се обърнаха по посока на Лехнер. – Самият Риг беше затворен заради опожаряването на склада. Как може да е хвърлил камък по Щехлин?
Йохан Лехнер въздъхна.
– Просто се е случило. Да го оставим така. Във всеки случай тя няма да дойде на себе си. Може дяволът да си я прибере, преди да е признала делата си.
– А ако просто кажем на хората, че е признала? – промърмори Земер и избърса потта от голото си теме с копринена кърпичка. – Тя ще умре, а ние ще я изгорим за благото на града?
– Ваша чест! – просъска Лехнер. – Това ще бъде лъжа пред Бог и пред Негово сиятелство самия курфюрст! При всеки разпит имаме свидетели, всички ли трябва да положат лъжлива клетва?
– Не, не, съвсем не. Мислех само... както вече споменах, за благото на Шонгау. – Гласът на първия бургмистър ставаше все по-тих и накрая заглъхна напълно.
– Кога да очакваме пристигането на наместника на курфюрста? – попита старият Аугустин.
– Изпратих куриери – каза Лехнер. – Както изглежда, Негово превъзходителство граф Сандицел ще ни удостои с присъствието си още утре преди обед.
През залата премина стенание. Благородниците знаеха какво ги очаква. Наместникът на курфюрста заедно със свитата си, който щеше да остане тук дни, може би седмици, щеше да струва на града цяло състояние! Да не говорим за безкрайните разпити на подозрителни граждани във връзка с вещерството. Докато истинският извършител, или извършители, не бъдат заловени, всеки тук би могъл да бъде заподозрян във връзки с дявола. Включително членовете на Съвета и техните съпруги. При последния процес срещу вещици бяха пострадали и някои съпруги на видни граждани. Дяволът не правеше разлика между слугиня и съдържателка на странноприемница, между акушерка и дъщеря на бургмистър.