– Какво става с предводителя на аугсбургците, когото задържахме за палежа на склада? – попита бургмистърът Иохан Пюхнер, докато барабанеше нервно по масата. – Има ли нещо общо с това?
Иохан Лехнер поклати глава.
– Аз лично го разпитах. Той е невинен. Затова днес сутринта го освободих с някои тежки думи. Поне аугсбургците няма да ни притесняват отново толкова скоро. Скастрихме ги. Предводителят на аугсбургците е видял, че наемници са подпалили склада...
– Наемници ли? Какви наемници? – попита старият Аугустин. – Тази история става все по-заплетена. Лехнер, моля за разяснение!
Йохан Лехнер помисли за миг дали да разкаже на съветниците за разговора си с палача долу край строежа. Реши да не го прави. Въпросът и без това беше достатъчно сложен. Той сви рамене.
– Изглежда, няколко мародери са подпалили склада на пристана. Същите мародери са разрушили и строежа на приюта.
– И сега обикалят наоколо, убиват малки деца и им рисуват знаците на вещиците по раменете – намеси се старият Аугустин, като чукаше нетърпеливо с бастуна си по скъпия под от черешово дърво. – Това ли искате да ни кажете? Лехнер, опомнете се! Имаме вещицата, трябва само да признае!
– Вие ме разбрахте погрешно. – Лехнер побърза да успокои разгневения благородник. – Тези наемници вероятно са подпалили склада. За смъртта на нашите деца обаче са отговорни дяволът и неговите съучастници. Доказателствата са очевидни. Намерихме у Щехлин магически билки, децата са били често при нея. Има граждани, които свидетелстват, че тя е посвещавала децата в магьосническото изкуство. Всичко, от което се нуждаем, е нейното признание. Вие знаете не по-зле от мен, че според Lex Carolina[24] може да бъде осъден само този, който признае.
– Не е нужно да ми разяснявате Кодекса на император Карл. Познавам го достатъчно добре – промърмори Матиас Аугустин и невиждащите му очи се зареяха в пространството, ноздрите му се разшириха, сякаш усещаше далечна миризма. – Отново подушвам мириса на изгоряла плът както преди седемдесет години. Впрочем съпругата на съдията също завърши живота си на кладата.
Мълниеносно като ястреб Аугустин обърна глава към секретаря. Лехнер отново се загледа в документите си, като каза тихо:
– Жена ми почина преди три години, както знаете, и с това съм извън всякакви подозрения...
– А ако подложим вещицата на изпитанието с водата – попита внезапно надзорникът на приюта Вилхелм Харденберг. – Така направиха в Аугсбург преди няколко години. Връзват се ръцете на вещицата за краката и я хвърлят във водата. Ако изплува на повърхността, тогава дяволът ѝ помага и тя е уличена във вещерство. Ако потъне, е невинна, но така или иначе се освобождаваме от нея.
– По дяволите, Харденберг – извика старият Аугустин. – Глух ли сте, или какво? Щехлин е в безсъзнание! Ще потъне като камък! Кой ще ни повярва за такова изпитание с вода? Със сигурност не и наместникът на курфюрста!
За първи път се обади младият Якоб Шрефогъл:
– Защо предположението, че децата са убити от наемници, ви се струва толкова абсурдно? Много свидетели са видели как някакъв мъж е скочил от моята къща в момента, когато Клара изчезна. Мъжът носил яркочервен жакет и шапка с пера, каквито носят предимно наемниците. И куцал.
– Дяволът! – извика пекарят Берхтхолт, който досега очевидно бе дрямал под въздействието на алкохола, изпит предишната нощ. Той се прекръсти уплашено. – Света Дево, закриляй ни!
Някои от съветниците също казаха молитви и се прекръстиха.
– Навсякъде виждате дявола! – извика Якоб Шрефогъл насред мърморенето. – Той е решение за всичко. Аз обаче знам едно! – Той стана и гневно изгледа хората около себе си. – Моята Клара не е отвлечена от някакво чудовище с кози крака, а от човек от плът и кръв. Дяволът не го спират врати и не скача през прозореца. Не носи евтина войнишка шапка и не се среща с наемници на чаша бира в странноприемницата на Земер.
– Откъде ви хрумна това, че дяволът се върти около моята странноприемница? – скочи бургмистър Земер. Лицето му бе почервеняло, капчици пот бяха избили на челото му. – Това е нагла лъжа, за която ще ми платите!
– Младият лекар ми разказа. Човекът, който е отвлякъл моята Клара, се е качил на горния етаж на вашата странноприемница. – Якоб Шрефогъл гледаше спокойно бургмистъра в очите.
– Срещал се е там с някого. С Вас самия може би?
– Ще затворя устата на този Фронвизер и вашата също! – Земер удари с юмрук по масата. – Няма да позволя да се говорят небивалици за моята странноприемница.