– Карл, успокой се и си седни на мястото.
Гласът на стария Аугустин беше тих, но осезателно рязък. Смутен, Земер си седна отново на мястото.
– А сега ни разкажи – продължи Матиас Аугустин. – Има ли нещо вярно в тези... небивалици?
Първият бургмистър завъртя очи и изпи голяма глътка вино от чашата си. Явно се затрудняваше да отговори.
– Вярно ли е? – попита бургмистър Йохан Пюхнер.
Надзорникът на приюта Вилхелм Харденберг също се обърна към уважавания съдържател на странноприемница "Звездата":
– Карл, кажи ни истината! Срещали ли са се при теб наемници?
Около кръглата маса се надигна шепот. Някои членове на Големия съвет започнаха да дискутират на задните редове.
– Това е безподобна лъжа! – отсече бургмистър Земер най-накрая. Струи пот се стичаха към дантелената му яка. – Може да е имало бивши войници при мен в "Звездата". Не мога да проверя това. Но никой от тях не се е качвал горе и не се е срещал с никого.
– Тогава можем да смятаме това за изяснено – каза Матиас Аугустин. – Нека да се посветим на важните дела. – Невиждащите му очи се насочиха към секретаря. – Какво смятате да правите сега, Лехнер?
Йохан Лехнер огледа безпомощните лица на съветниците от лявата и от дясната си страна.
– Честно казано, не знам. Граф Сандицел ще пристигне тук утре предиобед. Ако дотогава акушерката не е проговорила, бог да се смили над нас! Страхувам се, че тази нощ всички ще трябва да се помолим.
Той стана и взе перото и мастилото. Другите също се изправиха колебливо.
– Ще подготвя всичко за посрещането на графа. Всеки от вас ще трябва да внесе своя дял. А що се отнася до процеса срещу вещицата... можем само да се надяваме.
Лехнер се отправи навън, без да се сбогува. Членовете на Съвета тръгнаха след него на групи от по двама-трима. В залата останаха само двама благородници. Те трябваше да уточнят още някои важни неща.
Дявола прокара костеливата си ръка по роклята на Магдалена, докосна гърдите ѝ продължи по шията към малката брадичка. Когато стигна до устните ѝ, тя извърна глава. Дявола се усмихна и отново обърна главата ѝ към себе си. Дъщерята на палача лежеше пред него на поляната в гората с вързани ръце и крака, в устата ѝ бе натикан мръсен парцал. Тя гневно изгледа похитителя си. Дявола ѝ изпрати въздушна целувка.
– Добре, добре. Бъди дръзка, а после това ще достави повече удоволствие и на двама ни.
Зад тях на поляната се появи друг мъж. Беше наемникът Ханс Хоенлайтнер. Той се спря предпазливо и се прокашля.
– Брауншвайгер, трябва да изчезваме оттук. Кристоф бе в града. Хората говорят, че заради вещицата утре ще пристигне самият граф. Тогава тук ще гъмжи от войници. Нека се позабавляваме с момичето и да се махаме. Достатъчно е, че Андре е мъртъв.
– А съкровището? Какво ще правим с него?
Дявола, когото нарекоха Брауншвайгер, се обърна. Ъгълчетата на устата му затрепериха, сякаш губеше контрол над себе си.
– Ти май забрави за съкровището! Освен това търбухът ни дължи маса пари!
– Майната им на парите! Вчера ни даде още 25 гулдена за разрушения строеж и за палежа на склада. Това е достатъчно. Повече не можем да вземем оттук.
Третият наемник, Кристоф Холцапфел, пристъпи до него. Дългите черни коси висяха разбъркани по лицето му. Той крадешком поглеждаше Магдалена, която се въртеше вързана на земята.
– Ханс е прав, Брауншвайгер. Нека си тръгнем. Няма съкровище. Претърсихме всичко, целия проклет строеж. Обърнахме всеки камък. А утре сигурно тук ще се появят хората на графа.
– По-добре да продължим нататък – обади се отново Ханс Хоенлайтнер. – Главата ми е по-скъпа от няколко гулдена. На Андре вече му видяха сметката, това не е добър знак. Господ да се смили над погубената му душа! Но преди това искаме да се позабавляваме малко...
Той се наведе към Магдалена. Когато набразденото от шарка лице се приближи до нея, тя усети дъх на ракия и бира. Устните му се разтегнаха в крива усмивка.
– Е, скъпа, усещаш ли как нещо опъва панталона ми?
Магдалена рязко сведе глава и челото ѝ удари Ханс фронтално по носа, който цъфна като зрял плод. Кръвта потече като ручей.
– Ах, ти, кучко проклета!
Наемникът се хвана за носа и заскимтя, после изрита момичето в корема. Магдалена се преви и се опита да преглътне болката. Нямаше да им позволи да видят страданието ѝ.
Ханс искаше да я изрита втори път, но Дявола го спря:
– Остави, ще съсипеш хубавото ѝ личице. Искаш да ни лишиш от половината удоволствие с нея, така ли? Обещавам да ви покажа неща, които са твърде мръсни дори за принца на мрака.