Внезапно си спомни, че тази нощ щеше да има още един, съвсем различен празник. Как можа да забрави! Нощта на тридесети април срещу първи май беше Валпургиевата нощ! Вещиците танцуваха в горите и се съвкупляваха с дявола. Мнозина от гражданите изпълняваха защитни ритуали, редяха заклинания, рисуваха знаци по прозорците и посипваха сол пред вратите, за да се предпазят от злото. Дали ужасяващите убийства и странните знаци имаха нещо общо с Валпургиевата нощ? Симон се съмняваше, но се страхуваше, че някои граждани могат да използват това като повод да убият предполагаемата вещица в тъмницата. Времето изтичаше.
Мина покрай замъка и скоро се озова пред дома на семейство Шрефогъл. Горе на балкона стоеше една слугиня. Тя погледна Симон с подозрение. Вече се бе разпространил слухът, че той си има вземане-даване с дъщерята на палача. Симон ѝ направи знак. Без да поздрави, тя се скри вътре, за да съобщи на младия си господар.
Малко по-късно вратата му отвори лично Якоб Шрефогъл и го покани да влезе.
– Симон, колко се радвам! Надявам се, че подозренията ви спрямо мен са се разсеяли. Узнахте ли нещо ново за моята Клара?
Симон отново се зачуди доколко би могъл да се довери на аристократа. Както и преди, той не беше сигурен каква роля играе Якоб Шрефогъл в тази драма. Затова се ограничи с няколко кратки фрази:
– Смятаме, че наемници са убили децата, защото са видели нещо, което не е трябвало да виждат. Но не знаем какво би могло да е то.
Благородникът кимна.
– И аз мисля така. Но Съветът няма да ви повярва. Днес предиобед се срещнахме отново. Височайшите господа искат да уредят въпроса! Точно сега, когато времето напира, вещица и дявол пасват по-добре на картината. Утре пристига наместникът на курфюрста.
Симон сви рамене.
– Още утре? Тогава разполагаме с по-малко време, отколкото се надявах.
– Освен това бургмистър Земер отрича, че наемниците са се срещали с някого на горния етаж в странноприемницата му – продължи Якоб Шрефогъл.
Симон се засмя сухо.
– Лъжа! Ресъл, слугинята на Земер, ми го разказа. Тя описа точно наемниците. Те са се качили горе!
– А ако Ресъл се е излъгала?
Симон поклати глава.
– Беше съвсем сигурна. По-вероятно е да лъже бургмистърът.
– Той въздъхна. – Вече не знам на кого още мога да вярвам. Но аз дойдох за нещо друго. Досещаме се къде може да е скривалището на Клара и Софи.
Якоб Шрефогъл се втурна към него и го хвана за раменете.
– Къде? Кажете ми къде? Ще направя всичко, за да ги намеря.
– Ние смятаме, че убежището им е някъде при строежа на приюта.
Аристократът го изгледа недоверчиво.
– При строежа?
Симон кимна и закрачи неспокойно нагоре-надолу из преддверието.
– Намерихме следи от глина под ноктите на мъртвите деца. Глина, която може да е от строежа на приюта. Възможно е децата да са видели нещо там от своето скривалище и сега да не смеят да се покажат от страх. Във всеки случай вече претърсихме всичко наоколо, но не открихме нищо.
Той отново се обърна към аристократа:
– Имате ли представа къде може да са се скрили децата? Може би покойният ви баща ви е разказвал за нещо такова? Пещера? Дупка? Имало ли е някога друга постройка на това място? Може би е останало някакво подземие? Свещеникът говореше за стар олтар от езическо време...
Якоб Шрефигъл се отпусна на един стол до камината. Накрая поклати глава.
– Не си спомням да е ставало въпрос за нещо подобно. Имотът принадлежи на семейството ни от много поколения. Мисля, че прабаба ми и прадядо ми са пасли там овцете и кравите си. Доколкото знам, преди много време там е имало параклис или църква. И нещо като жертвен камък или нещо подобно. Но това е било толкова отдавна. Никога не сме се занимавали с имота, преди да реша да построя там пещта.
Изведнъж очите му заблестяха.
– Градския архив... Там трябва да е отбелязано такова нещо!