Симон простена тихо. Това бе царството на секретаря. За него сигурно всичко бе подредено, но за лекаря бе просто грамада от свитъци, документи и дебели книги, в която трудно се ориентираше. Така нареченият градски архив не се състоеше от томове, а приличаше на огромен сандък с ръкописни бележки. Как щеше да намери тук план на имот?
Симон се доближи до шкафа. Едва сега забеляза, че на чекмеджетата имаше букви. Съкращенията се мяркаха навсякъде из рафтовете без ясна последователност и ред. Вероятно само съдебният секретар и може би членовете на Вътрешния съвет знаеха какво означават тези RE, МО, ST, CON, PA, DOC...
Последното съкращение накара Симон да спре. Латинската дума за документи беше documentum. Дали в това чекмеже се намираха и грамотите за дарения? Той извади чекмеджето. То бе пълно с подпечатани документи. Още от пръв поглед му стана ясно, че е бил прав. Всички носеха печата на града и подписа на високопоставен гражданин. Имаше завещания, договори за продажба и грамоти за дарения, както и удостоверения за парите, продоволствията и земите на гражданите, починали без наследници. По-долу следваха новите документи за имотите, получени от църквата. Едва не му прималя от вълнение, усещаше, че е близо до целта. Църквата в Шонгау през последните години бе получила много дарения, преди всичко за строежа на новото гробище "Свети Себастиан". Всеки, който усещаше, че наближава краят му и искаше да си подсигури вечно място точно до стените на града, бързаше да завещае на църквата някаква част от състоянието си. Даряваха и ценни разпятия, икони на светци, добитък, както и земи. Симон продължи да прелиства. Най-после бе стигнал до дъното на чекмеджето. Нямаше договор за имота на пътя за Хоенфурх...
Симон проклинаше. Той знаеше, че някъде тук трябва да бе решението на тайната. Просто го усещаше! Ядосан, се върна обратно с чекмеджето до шкафа, за да го постави на мястото му и да извади ново. При ставането той неволно бутна листите, които лежаха на масата. Те паднаха на пода. Симон остави чекмеджето на мястото му и се върна да вдигне листите. Внезапно спря. Един документ в ръката му бе скъсан отстрани, сякаш някой набързо бе откъснал част от него. Печатът бе счупен припряно. Той хвърли поглед.
Donatio civis Ferdinand Schreevogl ad ecclesiam urbis Anno Domini MDCL VIII...[25]
Симон потръпна. Грамотата за дарение! Но само първата страница, другата част бе отделена. Той хвърли бегъл поглед на документите на масата и погледна пода. Нищо. Някой бе взел документа от шкафа, бе го прочел и бе взел важната за него част, вероятно скицата на имота. И все пак явно не бе имал време, поне не достатъчно, за да прибере документа в чекмеджето.
Крадецът го бе пъхнал набързо под купчината с други книжа на масата...
И се бе върнал обратно на заседанието на Съвета...
Полазиха го тръпки. Ако някой бе откраднал този документ, то това можеше да е само някой,който знаеше за ключа зад кахлената плочка. Значи самият Иохан Лехнер... или някой от четиримата бургмистри.
Симон преглътна. Той усети, че ръката, с която държеше документа, затрепери. Какво му бе казал преди това аристократът Якоб Шрефогъл за заседанието?
Бургмистърът Земер отрече, че наемниците са се срещали с някого на горния етаж на странноприемницата му.
Нима в убийствата на децата бе замесен самият първи бургмистър? Сърцето на Симон заби учестено. Той си спомни как преди няколко дни Земер го бе подпитвал в собствената си странноприемница и накрая го бе посъветвал да не се занимава повече със случая. Не беше ли Земер от съветниците, които се изказваха против строежа на приюта за прокажени, защото се тревожел, както сам твърдеше, за благото на града? Не било добре, видите ли, да има прокажени пред портите на търговски град? А ако Земер бе протакал строителството само защото е предполагал, че на мястото има скрито съкровище? Съкровище, за което малко преди смъртта си му бе разказал неговият близък приятел съветникът Фердинанд Шрефогъл?
Мислите на Симон препускаха. Дявола, мъртвите деца, знаците на вещици, отвлечената Магдалена, изчезналият палач, бургмистърът като кукловод на голям заговор и поръчител на банда убийци... Всичко се стовари върху него. Той се опита да подреди хаоса в главата си. Най-важното сега бе да освободи Магдалена. За целта трябваше да намери скривалището на децата в пределите на имота. Ала някой преди него бе влизал в това помещение и бе откраднал плана на терена! Всичко, което му оставаше, беше първата страница, на която бяха описани данните за дарението. Отчаян, Симон погледна парчето хартия, изписано с думи на латински. Той бързо преведе: