Якоб Куизъл подръпна корените, за да ги изпробва. Те изглеждаха здрави и можеха да издържат теглото му. Хрумна му да се покатери по тях, за да провери дали наистина са корените на липата. Но в крайна сметка реши да поеме по хоризонталния проход. Ако не откриеше нищо, щеше да се върне. В мислите си бе броил. Вече бе стигнал до петстотин, числото, което бяха уговорили със Симон.
Наведе се и изпълзя в тесния тунел. Този бе най-тесният досега. Парчета глина и камъни стържеха по раменете му. Устата му бе пресъхнала, вдишваше прах и мръсотия. Имаше чувството, че тунелът завършва ветрилообразно. Задънен? Смяташе да изпълзи обратно, когато забеляза на светлината от фенера, че проходът отново се разширява след няколко метра. Той с мъка се изтласка напред. Като коркова тапа, извадена от бутилката, попадна в следващата камера.
Помещението бе така тясно, че можеше да стои в него само приведен. След две стъпки свършваше до една влажна глинена стена. Нямаше друг проход. Това беше краят на лабиринта. Трябваше да се връща.
Когато се обърна към тясната дупка, с крайчеца на окото си видя нещо, което прикова вниманието му.
На лявата страна на камерата на височината на гърдите някой бе написал нещо в глината. Това не бяха просто черти и завъртулки, каквито бе видял над арката на входа. Беше надпис и изглеждаше пресен.
F. S. hie erat XII. Octobris, MDCXL VI.[26]
Дъхът на Якоб Куизъл секна.
Това може би бяха инициалите на Фердинанд Шрефогъл! Той е бил тук на 12 октомври 1646 г. и очевидно държеше останалите да разберат за това.
Палачът бързо пресметна. 1646 беше годината, в която шведите бяха превзели Шонгау. Жителите му бяха успели да предотвратят опожаряването на града само срещу тлъст откуп. Въпреки това през следващите две години всички предградия на Шонгау – Алтенщат, Нидерхофер, Сойен и Хоенфурх бяха станали жертва на грабежи и пожари. Куизъл размишляваше. По негови сведения Шонгау бе завладян от шведите през ноември 1646 г. Ако старият Шрефогъл е бил тук през октомври същата година, то причината може да е била само една.
Бе скрил състоянието си тук, в лабиринта.
Мислите на Якоб Куизъл препускаха. Може би старият винаги е знаел за съществуването на катакомбите – стара семейна тайна, която в крайна сметка бе отнесъл в гроба. При нашествието на шведите, той си е спомнил за нея и е скрил голяма част от парите си. Якоб Шрефогъл бе разказал на Симон, че в завещанието на баща му почти липсвали пари. Сега палачът знаеше защо.
През цялото време старият е държал парите си тук долу, може би за приближаващи по-лоши дни! И когато се е скарал със сина си, е решил да завещае на църквата имота заедно с парите, без да казва нищо конкретно на свещениците. Само бе намекнал за това. Какво бе казал Шрефогъл на свещеника?
С имота ще можете да извършите още много добрини...
Кой знае, може би е искал да разкаже на свещеника за това, но бе починал внезапно. А може би е искал да отнесе тайната в гроба си. Фердинанд Шрефогъл бе известен с ексцентричния си нрав. Но някой трябва да е знаел за тайната. И този някой полагаше всевъзможни усилия да намери съкровището. Строежът на приюта бе объркал плановете му. После обаче той бе ангажирал наемници, които да саботират строежа, за да може да търси необезпокояван няколко дни.
Непознатият не се бе изплашил от три убийства. Убийства на деца...
Якоб Куизъл размишляваше. Децата трябва да бяха видели нещо, което би могло да компрометира мъжа или знаеха нещо за съкровището и той се бе опитал да измъкне от тях тайната. Палачът обходи глинения под с фенера. Там имаше каменни парчета. В единия ъгъл лежеше ръждясала лопата. Куизъл разрови с ръце отпадъците. Когато не намери нищо, той хвана лопатата и започна да копае. За миг му се стори, че чува далечен звук, приличаше на слаб вик. Той спря. Когато не чу нищо повече, продължи да копае още по-дълбоко. Пространството се изпълни с шума от ударите на лопатата и собственото му дишане. Той копаеше и копаеше. Накрая стигна до твърда скала. Нищо, нямаше съкровище. Нямаше изпуснато петаче, нямаше сандъче, нищо. Може би децата вече са били тук и са взели съкровището?