Симон прекоси моста на река Лех, превит под неудобния товар, и сви надясно към Кожарския квартал. Веднага щом навлезе в тесните улици, лекарят усети острата миризма на урина и разложение, която изпълваше всичко наоколо. Затаи дъх и закрачи край високите колкото човешки бой пръти, на които бяха окачени да съхнат парчета кожа. По перилата на верандите също висяха одрани животински кожи и от тях се разнасяше зловоние. Няколко калфи гледаха с любопитство към Симон и към неговия окървавен вързоп. Вероятно си мислеха, че носи прясно заклано агне на палача.
Лекарят най-сетне остави тесните улички зад гърба си и пое вляво по пътеката към езерцето с патиците. Тук, под сянката на два дъба, се намираше домът на палача. Къщата имаше обор, голяма градина и навес за колата, с други думи – солиден имот. Лекарят се огледа със завист. Занаятът на палача се смяташе за позорен, но и той си имаше своите предимства.
Симон открехна прясно боядисаната порта и влезе в градината. Сега, през април, вече цъфтяха първите цветя, отвсякъде се разнасяше ухание на билки. Див пелин, мента, маточина, седефче, мащерка, градински чай... Палачът на Шонгау беше известен със своята богата градина.
– Чичо Симон, чичо Симон!
Двамата близнаци Георг и Барбара се спуснаха от дъба и затичаха с радостни викове към Симон. Те познаваха добре лекаря и знаеха, че той винаги бе готов за някоя игра или шега.
Разтревожена от шума, Ана-Мария Куизъл се появи на вратата на къщата. Симон се запъти към нея със смутена усмивка, докато децата подскачаха около него и се опитваха да достигнат вързопа на рамото му. Въпреки че бе почти четиридесетгодишна, съпругата на палача все още беше привлекателна жена. С катраненочерната си коса и гъстите си вежди тя приличаше на сестра на съпруга си. Симон често се питаше дали не бе далечна родственица на Якоб Куизъл. Изкуството да убиваш не се смяташе за почтен занаят, поради което синовете на палачите можеха да се женят за дъщерите на бюргерите само в изключителни случаи. Много семейства на палачи бяха сродени. През вековете бяха възникнали династии на палачи. Тази на семейство Куизъл беше най-голямата в Бавария.
Ана-Мария Кузиъл се усмихна и тръгна към лекаря, но когато забеляза вързопа на гърба му, предупредителния поглед и отбранителните жестове, викна на децата:
– Георг, Барбара! Отидете да си играете зад къщата. Чичо Симон и аз трябва да поговорим.
Децата изчезнаха, мърморейки недоволно, а Симон най-после можеше да влезе в стаята и да остави тялото на кухненската скамейка. Платното, в което беше обвито, се смъкна настрани. Когато Ана-Мария видя момчето, извика леко.
– Боже мой, та това е синът на Гример! Какво се е случило, за бога?
Симон ѝ разказа, като междувременно се настани на един стол до скамейката. Ана-Мария му наля чаша разредено вино от една глинена стомна и той го изпи на големи глътки.
– И си дошъл при мъжа ми, за да ти каже какво се е случило? – попита Ана-Мария, когато той привърши. Тя все поглеждаше към трупа на момчето и поклащаше глава.
Симон избърса устните си.
– Точно така. Къде е той?
Ана-Мария вдигна рамене.
– Не мога да ти кажа. Сигурно е отишъл в града при ковача, за да вземе пирони. Знаеш, че ни трябва нов гардероб. Старият не става за нищо.
Погледът ѝ отново се плъзна към окървавеното тяло на момчето. Като съпруга на палач тя беше свикнала да гледа мъртъвци, но въпреки това при вида на убитото дете сърцето я заболя. Тя поклати глава.
– Бедното момче...
После сякаш се овладя. Животът продължаваше, отвън близнаците се боричкаха шумно. Малката Барбара хленчеше високо.
– По-добре да го изчакаш тук – каза тя и стана от скамейката. – Можеш да почетеш междувременно.
Жената на палача се усмихна. Знаеше, че Симон често идва само за да прелисти старите книги на мъжа ѝ. Понякога лекарят измисляше глупави предлози, за да отскочи до къщата на палача и да се порови в книгите му.
Ана-Мария хвърли един последен, изпълнен със съчувствие поглед на мъртвото момче. Взе вълнено одеяло от шкафа и покри внимателно тялото, за да не го видят близнаците, ако нахълтат внезапно. После се запъти към вратата.
– Трябва да видя децата отвън. Налей си още вино, ако искаш.
Вратата се затвори и Симон остана сам в стаята. Тя беше голяма и просторна и заемаше почти целия приземен етаж. В ъгъла имаше голяма камина, която се палеше от коридора. До нея беше кухненската маса, а на стената над нея висеше мечът на палача. Стръмна стълба водеше от коридора към горните стаи, където спяха семейство Куизъл и техните три деца. До камината имаше тясна ниска врата, която водеше в друга стая. Симон се наведе и влезе в светая светих.