Симон се обърна отново и погледна назад в дупката.
– Сега можеш да избуташ Клара в отвора – извика той на Софи.
От другия край на дупката долетя пъшкане и стържещи звуци. После се показа главата на Клара. Момичето лежеше по корем, бледото ѝ лице бе извърнато настрани. Все още беше в безсъзнание и до нея не стигаше нищо от реалния свят. Симон я погали по косата, мокра от пот.
Може би така е по-добре за детето. То ще си помисли, че всичко е само лош сън.
Лекарят хвана Клара за раменете и внимателно я издърпа към себе си. Макар че се стараеше, роклята ѝ се закачи на каменния под и се скъса. Раменете ѝ се показаха.
На дясното ѝ рамо бе татуиран знакът. Симон за първи път го виждаше преобърнат.
Зави му се свят. Внезапно димът и страхът сякаш се разсеяха. Той виждаше само знака пред себе си. В съзнанието му се появяваха всякакви алхимични знаци, с които се бе запознавал по време на следването си.
Вода, земя, въздух, огън, мед, олово, амоняк, пепел, злато, сребро, кобалт, калай, магнезиев оксид, живак, нишадър, селитра, сол, сяра, безоар, сулфат, хематит...
Хематит. Нима бе толкова просто? Нима се бяха вторачили в една идея и не бяха потърсили други възможности? Нима всичко щеше да се окаже едно голямо недоразумение?
Той нямаше повече време за размисли. Над себе си чу заплашителен шум. Посипа се прах. Симон хвана бързо Клара за раменете и внимателно я придърпа към себе си.
– Софи, бързо! – извика в дупката, през която нахлуваха все по-гъсти облаци дим. – Проходът може да се срути!
Главата на Софи се подаде малко по-късно през отвора. За миг Симон бе обзет от изкушението да погледне и нейното рамо. Но един камък се търкулна на земята пред него и прекрати колебанията му. Помогна на Софи да излезе от прохода и да се изправи, после нарами безпомощната Клара и забърза приведен из тунела.
Когато се огледа още веднъж, видя в светлината на фенера, че облаци дим изпълват прохода. След това таванът се срути.
Якоб Куизъл пълзеше из прохода, който водеше нагоре, и водеше неравна битка с дима. Държеше очите си затворени. От една страна, и без това не виждаше нищо в тъмнината, от друга страна, така избягваше смъденето. Когато от време на време ги отваряше леко, виждаше слаба светлина над себе си. Димните облаци почти не му оставяха въздух за дишане. Залавяйки се със здравите си ръце за издатините, той се придвижваше малко по малко из стръмния проход. Най-сетне усети края на тунела. С дрезгав вик той се повдигна в камерата, претърколи се и отвори очи.
Примижал, Якоб Куизъл разпозна високата до коленете дупка от дясната му страна и шахтата, която водеше нагоре на височината на гърдите. По тази шахта той се бе плъзнал след борбата с Дявола. Огънят сякаш гореше някъде над главата му. Но и тук, в камерата, вече имаше огромни облаци дим.
Очите на Якоб Куизъл отново започнаха да сълзят. Той смяташе да провери тунела от дясната си страна, когато отгоре долетя шум.
Тихо стържене.
Някой се спускаше бавно в шахтата. Стори му се, че чува ускорено дишане.
Палачът застана отстрани до шахтата и вдигна тоягата си от лиственица. Стърженето се приближаваше, шумът от спускането ставаше все по-силен. В примигващата светлина на огъня нещо се плъзна от шахтата и излетя покрай него. С вик Якоб Куизъл скочи срещу него и замахна с тоягата си.
Много късно разбра, че това бе само парче от прогнилата стълба.
В същия миг чу зад себе си съскащ звук. Палачът се приведе настрани, но острието сряза ръкава и закачи лявата му ръка. Усети пронизваща болка. Той падна на земята и усети, че над него прелетя нещо като голяма птица.
Когато палачът се изправи отново, видя с плувнали в сълзи очи една голяма сянка да танцува на отсрещната стена на камерата. Огънят правеше фигурата на Дявола два пъти по-голяма, така че горната част на тялото му се разпростираше по тавана. С дълги пръсти тя сякаш посягаше към палача.
Якоб Куизъл примигна няколко пъти и накрая различи в центъра на сянката самия наемник. Димът бе толкова силен, че съзираше само силуета му. Едва когато Дявола вдигна факлата на височината на главата си, Куизъл видя повече.
Лицето на врага му бе алено от кръвта, която се стичаше на струи по лицето му. Блесналите очи сякаш отразяваха светлината на факлата. Зъбите му бяха оголени като на хищник.