– Сам знаете, че за разпит с изтезание трябва разрешение от Мюнхен. Нямахте право да започвате преди това. – Той заплаши с пръст полушеговито, полусериозно.
– Ваше превъзходителство, мислехме да ускорим процеса, като... – започна съдебният секретар, но веднага бе прекъснат от графа:
– И дума да не става! Първо разрешението! Нямам намерение да се карам с двора в Мюнхен! Ще изпратя куриер, щом добия представа за положението. Утре, разбира се... – Той погледна към ясното небе, обсипано със звезди. – Утре първо искам да отида на лов. Времето обещава да е хубаво. На вещицата ще се посветя по-късно.
Графът се подсмихна.
– Няма да отлети дотогава, нали?
Бургмистър Земер поклати усърдно глава. Иохан Лехнер пребледня. Той пресметна набързо разходите за града, ако графът изчакаше тук разрешението от Мюнхен. Войниците щяха да останат поне един месец, а може би и по-дълго. Това означаваше един месец храна и квартира. Както и разпити, подозрения, шпионаж. Тогава сигурно нямаше да се ограничат само с една вещица...
– Ваше превъзходителство... – започна той.
Граф Сандицел обаче вече се бе обърнал към войниците си:
– Разседлайте конете! – извика той. – И се забавлявайте! Днес ще празнуваме. Нека доведем лятото. Виждам, че огънят вече гори. Да се надяваме, че след няколко седмици тук ще гори по-голям огън и на дяволските козни в този град най-сетне ще бъде сложен край!
Той плесна с ръце и погледна нагоре към сцената.
– Музиканти, свирете!
Музикантите засвириха живо един народен танц. В началото колебливо, после все по-уверено първите двойки се понесоха в танц. Празникът започна. Вещици, магьосничество и убийства за кратко бяха забравени. Йохан Лехнер обаче знаеше, че само след няколко дни това щеше да доведе града до пълна разруха.
Палачът клекна пред Марта Щехлин и смени превръзката на главата ѝ. Отокът бе спаднал, но там, където я бе уцелил камъкът на Георг Риг, се бе надигнала ужасна синьо-червена цицина. Треската бе преминала. Якоб Куизъл кимна доволно. Чаят от липов цвят, бъз и хвойна, който ѝ бе дал днес предиобед, изглежда, действаше.
– Чуваш ли ме, Марта? – прошепна той и погали бузата ѝ. Тя отвори очи и го погледна с втренчен поглед. Ръцете и краката ѝ бяха отекли до неузнаваемост от мъченията. Навсякъде по тялото ѝ, полуприкрито с прокъсано вълнено одеяло, имаше засъхнала кръв.
– Децата са... невинни – каза с хриплив глас тя. – Зная какво се е случило. Те са...
– Шт! – каза палачът и сложи пръст върху сухите ѝ устни. – Не трябва да говориш толкова, Марта. Ние и без това знаем.
Акушерката погледна учудено.
– Че са видели знака при мен?
Якоб Куизъл изръмжа одобрително. Акушерката се изправи на одъра си.
– Софи и Петер винаги са се интересували от моите билки. Особено от магическите растения. Искаха да знаят за тях. Веднъж показах на Софи корен мандрагора, но не повече! Кълна се в Господ! Знаех какво може да се случи. Колко бързо се разпространява мълвата. Но Софи не миряса. Сигурно е видяла по-внимателно знаците върху съдовете...
– Хематит. Зная... – прекъсна я палачът.
– Но той е безобиден – захлипа Щехлин. – Давам от червения прах на жените, когато кървят отдолу, разтворен във вино. Нищо лошо, за бога!
– Знам, Марта, знам.
– Децата сами са си нарисували знака! А с убийствата, кълна се в Светата Дева, нямам нищо общо!
Тя избухна в ридания и цялото ѝ тяло затрепери като лист.
– Марта – опита се да я успокои Якоб Куизъл. – Чуй! Знаем кой е убил децата. Не знаем само кой е поръчителят. Но аз ще разбера това и ще те изкарам оттук.
– Но болките, страхът... няма да издържа повече! – изхълца тя. – Сигурно отново ще трябва да ми причиниш болка.
Палачът поклати глава.
– Току-що пристигна графът – каза той. – Той смята да изчака разрешение от Мюнхен, преди да продължат да те разпитват. Това ще отнеме време. Дотогава си в безопасност.
– А после? – попита Марта Щехлин.
Палачът мълчеше. Той помилва почти безпомощно рамото ѝ, преди да излезе навън. Знаеше, че смъртната присъда е просто формалност, ако не се случи чудо. Дори да откриеха поръчителя, съдбата на акушерката беше решена. Марта Щехлин щеше да изгори най-късно след няколко седмици, а той, Якоб Куизъл, беше този, който трябваше да я заведе до кладата.
Когато Симон пристигна на пазарния площад, празникът вече бе в разгара си. В последните часове си бе почивал вкъщи. Сега искаше да види Магдалена. Погледът му нетърпеливо обходи площада.
Двойки танцуваха около майското дърво, хванати под ръка. Виното и бирата се лееха като река. Първите пияни войници залитаха встрани от огъня или тичаха след пищящи слугини. На масата на съветниците седеше ландграфът и явно бе в прекрасно настроение. Иохан Лехнер току-що му бе разказал добър анекдот. Съдебният секретар знаеше как да поддържа настроението на високопоставени господа. Хората се забавляваха чудесно. Дори свещеникът седеше малко встрани и отпиваше невъзмутимо от една чаша вино.