– Ей, Куизъл!
Той се обърна. Секретарят заговори, без да го поглежда:
– Знам, че я познаваш добре. Накарай я да говори. Това ще спести и на двама ви ненужни страдания.
Якоб Куизъл поклати глава.
– Не е била тя. Повярвай ми.
Сега Йохан Лехнер отново вдигна поглед и го загледа право в очите.
– Аз също не мисля, че е била тя. Но това е най-доброто за града. Можеш да ми вярваш за това.
Палачът не отговори. Приведе се, за да не удари главата си в ниския горен праг, и затвори вратата след себе си.
Когато стъпките на мъжа заглъхнаха, съдебният секретар отново се обърна към книжата. Опитваше се да се концентрира върху листите пред себе си, но това трудно му се удаваше. Пред него лежеше официална жалба от град Аугсбург. Салджията[9] Томас Панцелт от Шонгау беше превозил голяма партида вълна на аугсбургските търговци заедно с голям воденичен камък. Заради тежкия товар салът се беше обърнал в река Лех. Сега аугсбургци искаха обезщетение. Лехнер въздъхна. Вечните спорове между жителите на Аугсбург и на Шонгау не му оставяха нито миг спокойствие. Точно днес обаче той не беше в състояние да се занимава с подобни дрязги. Неговият град гореше! Йохан Лехнер виждаше как страхът и омразата пропълзяваха от покрайнините към центъра на Шонгау. От вчера в двете странноприемници "Звездата" и "Зоненброй" се говореше за това. Хората разказваха небивалици за култ към дявола, оргии на вещици и ритуални убийства. След всички епидемии, войни и бедствия атмосферата в града беше експлозивна. Градът стоеше върху буре с барут, а Марта Щехлин можеше да бъде горящият фитил. Лехнер нервно въртеше перото между пръстите си. Фитилът трябваше да се отреже, преди да се случи непоправимото.
Секретарят ценеше Якоб Куизъл като интелигентен и благоразумен човек. Но въпросът вече не опираше до това дали Щехлин е виновна, или не. Благоденствието на града беше на първо място. Един кратък процес и най-сетне бленуваният мир щеше да се възцари отново.
Йохан Лехнер прибра свитъците, подреди ги по рафтовете на стената и се отправи към Баленхаус. След половин час започваше събранието на Съвета, а той имаше да свърши още някои неща. Чрез градския глашатай беше поканил всички съветници да присъстват. Призовани бяха членовете на Големия и Вътрешния съвет, както и шест обикновени граждани. Лехнер смяташе да сложи нещата в ред.
Съдебният секретар прекоси пазарния площад, както обикновено оживен по това време, и влезе в Баленхаус. В просторния, висок девет стъпки[10] салон на приземния етаж бяха складирани сандъци и чували, готови за транспортиране до далечни градове и страни. В един ъгъл бяха наредени блокове от пясъчник и туф[11], миришеше на канела и кориандър. Лехнер се изкачи по широкото дървено стълбище на горния етаж. Като представител на курфюрста той нямаше работа в залата на градския съвет. Но от началото на Голямата война аристократите бяха свикнали силна ръка да се грижи за спокойствието и реда, затова предоставяха това право на съдебния секретар. А той ръководеше практически еднолично заседанията на съвета. Йохан Лехнер беше човек на властта и не би позволил да му отнемат тази власт току така.
Вратата към залата на съвета бе отворена. С учудване секретарят забеляза, че не беше пръв както обикновено. Бургмистърът Карл Земер и членът на съвета Якоб Шрефогъл бяха пристигнали преди него и изглеждаха потънали в оживен разговор.
– Казвам Ви, аугсбургци ще построят нов път и тогава ние ще си останем тук като риба на сухо – убеждаваше Земер своя опонент, който клатеше упорито глава. Младият Шрефогъл се беше присъединил към Съвета едва преди половин година, заемайки мястото на своя починал баща. Аристократът често спореше с първия бургмистър. За разлика от баща си, който беше в добри приятелски отношения със Земер и другите членове на Съвета, Якоб за всичко имаше собствено мнение. Той и сега не даваше признаци за отстъпление.
– Не бива да правите това, знаете го. Опитахте се веднъж и курфюрстът ви осуети плановете.
Със Земер обаче не можеше да се говори.
– Това беше преди войната! Курфюрстът вече си има други грижи. Вярвайте на стария опитен боец. Аугсбургци ще построят пътя. Ако пред портите ни има приют с прокажени, да не говорим за тази ужасна история с убийството... търговците ще бягат от нас като от чума.
С прокашляне Йохан Лехнер влезе и се отправи към дъбовата маса с форма на подкова, която изпълваше цялото помещение. Бургмистър Земер забърза към него.
9
След 1549 г., когато били причислени към еснафа на дърводелците, майсторите салджии добили високо положение в превоза на търговски стоки. Аугсбургските търговци, които плащали на работещите за тях салджии, определяли възнагражденията им първоначално за срок от пет, а по-късно за десет години. Правилникът на салджиите от 1549 г. регламентира търговията с дървен материал по река Лех. – Б. пр.
11
Вид седиментна скала от вулканична маса, използвана за строителство и облицовки, (геол.) – Б. пр.