– Чух за смъртта на малкия Крац. Лоша работа! Изглежда, че Щехлин има помощник в града. Скоро ще разберем това. Още днес ще ѝ покажем инструментите.
– Откъде сте толкова сигурен, че е била Щехлин? – попита Симон, без да отвърне на наздравицата.
Земер пое голяма глътка от тъмната бира и избърса брадата си.
– Има свидетели, че е изпълнявала сатанински ритуали с децата. Но когато я сложим на дибата, ще признае всичките си грехове. Убеден съм в това.
– Чух, че тук имало сбиване с аугсбургците – продължи Симон. – Гример бил подредил зле някои от тях.
Карл Земер изглеждаше объркан за кратко, после изпръхтя презрително:
– Не беше нищо особено. Такива неща се случават винаги. Можеш да попиташ Ресъл. Тя прислужваше същия ден.
Земер повика момичето до масата. Ресъл беше на около двадесет години. Имаше кротки очи на крава и леко крив нос; Господ определено не я беше надарил с красота. Момичето засрамено беше свело глава. Симон неведнъж я бе улавял да го гледа замечтано. Сред слугините той имаше славата на един от най-привлекателните мъже в града. Освен това все още не беше женен.
Карл Земер покани момичето да се присъедини към тях на масата.
– Ресъл, разкажи какво стана по време на сбиването с аугсбургците преди няколко дни.
Слугинята повдигна рамене, после се усмихна срамежливо, поглеждайки Симон.
– Бяха няколко мъже от Аугсбург. Пиха твърде много и започнаха да се препират с нашите салджии, че не привързвали добре стоките и ги повреждали, че пиели, докато ги прекарвали, и заради това на Гример стоката му потънала.
– А какво каза Гример? – попита Симон.
– Той се разбесня и удари по лицето един от Аугсбург. За миг се разхвърчаха перушини. Ратаите изхвърлиха всички навън и настъпи спокойствие.
Карл Земер се ухили на лекаря и отново отпи глътка.
– Както виждаш, нищо особено.
Внезапно една идея осени Симон.
– Ресъл, не видя ли онзи ден един едър мъж с перо на шапката и голям белег на лицето?
За негова изненада слугинята веднага кимна.
– Имаше един такъв. Седеше отзад в ъгъла с още двама. Мрачни мъже. Мисля, че бяха войници. Имаха саби. Едрият имаше голям белег, който минаваше през лицето му. И малко накуцваше. Изглеждаше така, сякаш самият дявол го изпраща.
– Те участваха ли в сбиването?
Слугинята поклати глава.
– Не, само гледаха. Но след сбиването бързо си отидоха. Те са...
– Достатъчно, Ресъл. Можеш да се върнеш на работа – намеси се бургмистърът.
Когато момичето си отиде, той изгледа Симон сърдито.
– Какво означава този разпит? Какво целиш? Щехлин е виновна и това е. Всичко, което ни е нужно, е да успокоим града. С тези въпроси само тревожиш хората. Не се бъркай в тази работа, Фронвизер! До нищо добро няма да доведе.
– Изобщо не е сигурно, че...
– Казах да не се месиш! – Карл Земер тикна дебелия си показалец в гърдите на Симон. – Ти и палачът само създавате безпокойство с вашите въпроси. Спрете се най-сетне! Не разбрахте ли?
След тези думи бургмистърът се изправи и се запъти към стаите на горния етаж, без да се сбогува. Симон си допи бирата и се обърна да си ходи. Когато понечи да излезе, някой го задържа за палтото. Беше слугинята Ресъл. Тя боязливо се озърна назад, за да провери дали някой не я наблюдава.
– Трябва да ви кажа още нещо. Тримата мъже... – прошепна тя.
– Да?
– Те не си тръгнаха. Качиха се горе. Трябва да са се срещнали с някого там.
Симон кимна. Ако някой в Шонгау имаше нещо за обсъждане, отиваше в "Звездата". И ако не желаеше да го наблюдават, си взимаше стая на горния етаж. Имаше страничен вход, през който посетителите можеха да напуснат странноприемницата, без да се налага да минават през салона. С кого ли се бяха срещнали тримата мъже там горе?
– Благодаря ти, Ресъл!
– Има и още нещо. – Слугинята се огледа скришом. Гласът ѝ едва се чуваше, когато заговори отново. Устните ѝ почти докосваха ухото на Симон. – Ако искате, ми вярвайте. Когато едрият мъж с белега плати сметката, видях лявата му ръка. Кълна се в бога, тя бе само голи кости. Дяволът е тук в Шонгау и аз го видях.
Чу се вик откъм салона и слугинята трепна; трябваше да се връща на работа. Тя отправи един последен, изпълнен с копнеж поглед към младия лекар и се извърна.