В главата му се въртеше фразата, която баща му бе изрекъл веднъж след погребението на един чумав: Бог решава кога ще умрем. Не бива да се бъркаме в Божиите дела.
Симон искаше нещо различно. Искаше да се бърка в Божиите дела.
Той бе срещнал Магдалена долу при Речната врата. Майка ѝ я бе изпратила в ливадите да бере див чесън. Магдалена пак му се усмихна с онази усмивка и той просто тръгна с нея. На моста на реката стояха няколко перачки. Симон почти усети погледите им по гърба си, но му беше все едно.
Целия следобед се разхождаха из ливадите край Лех. В този миг ръката ѝ отново погали неговата. Изведнъж му стана горещо, по кожата му преминаха тръпки. Какво имаше в това момиче, та го объркваше така? Сладостта на забраненото? Той знаеше, че двамата с Магдалена никога няма да бъдат двойка. Не и в Шонгау, в това задушливо гнездо, където и най-малкото подозрение бе достатъчно, за да изгорят на кладата една жена. Симон смръщи чело. Тъмните мисли нахлуха в главата му като буреносни облаци.
– Какво ти е? – Магдалена спря и го погледна. Тя усети, че нещо го бе обезпокоило.
– Няма нищо.
– Кажи ми или се връщаме веднага и никога повече няма да те погледна.
Симон се усмихна.
– Сериозна заплаха, макар и да не смятам, че ще я изпълниш.
– Ще видиш. Е, какво има?
– Заради момчето е.
Магдалена въздъхна.
– Така си и помислих. – Тя го избута отстрани на пътеката до едно дъбово дърво, съборено от пролетната буря, и седна до него. Погледът ѝ се зарея в далечината. Минаха минути, преди да проговори.
– Всичко е толкова ужасно. И на мен Петер и Антон не ми излизат от главата. Често ги виждах на пазара, особено Антон. Той си нямаше никого. Хората тук гледат на осиновените почти по същия начин, както и на децата на палача.
Магдалена стисна плътните си устни, докато се превърнаха в тънка червена черта. Симон сложи ръка на рамото ѝ. Известно време двамата не казаха нищо.
– Знаеше ли, че сираците са се събирали у Щехлин? – попита той накрая.
Магдалена поклати глава.
– Нещо се е случило там. – Погледът на Симон се рееше над дърветата. В далечината се издигаха стените на Шонгау.
След минута мълчание той продължи:
– Софи ми каза, че вечерта преди убийството отново са били у Щехлин. След това всички си отишли вкъщи. С изключение на Петер, който отишъл при реката, за да се срещне с някого. Кой може да е този някой? Убиецът му? Или Софи лъже?
– А Антон Крац? И той ли е бил при Щехлин? – Магдалена се облегна на рамото му и нежно положи длан върху бедрото му. Но Симон се бе отнесъл някъде.
– Да, и Антон също – каза той замислено. – И двамата имаха този странен знак на рамото. При Антон беше малко по-избледнял, сякаш някой се бе опитал да го махне.
– Той самият? – Магдалена прислони главата си до неговата.
Симон продължаваше да се взира в далечината.
– Освен това баща ти е намерил сяра в джоба на Петер – промърмори той. – На акушерката ѝ липсва корен мандрагора.
Магдалена се изправи изненадана. Като дъщеря на палач тя познаваше добре магическите съставки.
– Мандрагора? Сигурен ли си? – попита тя обезпокоена.
Симон скочи от дънера.
– Магически знаци, сяра, мандрагора... Всичко това си пасва прекалено добре, не мислиш ли? Сякаш някой иска да повярваме на цялата тази фантасмагория.
– Или изобщо не е фантасмагория – прошепна Магдалена.
Облак бе закрил пролетното слънце. Тя придърпа вълнения шал на раменете си.
– Рано сутринта ходих до Даубенбергер – започна тя колебливо. – Старицата ми разказа за света Валбурга.
Тя предаде на Симон разговора си с акушерката. Завърши с предположението ѝ, че убийствата може по някакъв начин да са свързани с Валпургиевата нощ, която бе след седмица. Когато приключи, Симон поклати глава.
– Не искам да вярвам в тези приказки – каза той. – В магьосничество и нечисти сили. Трябва да има някаква причина, поради която тези деца е трябвало да умрат.
Внезапно Симон си спомни за мъжа с ръка на скелет. И Софи, и слугинята от "Звездата" разказаха за него. Наистина ли той беше разпитвал за сина на бакалина? Или това беше само една от измислиците на Софи? Жегна го отвътре, като се сети, че момичето му бе отмъкнало солидна сума пари. На това дете изобщо не можеше да се вярва!