– Казах да престанете! – Куизъл раздруса двамата, докато най-после го разбраха. – По-добре помогнете да спасим склада!
– Аугсбургци са го подпалили, те да го изгасят! – Георг Риг се изплю в лицето на другия, при което онзи замахна отново.
Куизъл удари главите им една в друга, преди да продължи.
– Какви ги говориш?
– Глупости говори! – По говора му личеше, че е от Аугсбург. Сочеше като луд горящата постройка. – Вашите пазачи не са внимавали и сега ние ще трябва да платим за това. Без нас! За щетата ще трябва да си платите с кръв.
Якоб Куизъл долови движение зад себе си. Той се обърна и с крайчеца на окото си видя веслото, което летеше към него. Инстинктивно пусна двамата побойници и в същия миг сграбчи веслото. С едно рязко движение той го отблъсна, така че мъжът в другия край падна с викове в Лех. Отляво вече се приближаваше друг нападател – широкоплещест салджия, когото Куизъл разпозна като един от аугсбургската гилдия. С вик салджията се нахвърли върху него. Куизъл го избегна в последния момент и удари мъжа силно по врата. Аугсбургецът се свлече със стон на земята. Само след няколко секунди обаче отново се изправи и пристъпи към нова атака. Крошето уцели въздуха, следващия удар палачът пое с дясната си ръка. Тя бавно се затвори в юмрук, докато ставите на другия започнаха да пукат. Малко по малко той го притискаше към вълнолома. Накрая го избута над водата и го пусна. Мъжът шумно цопна и изчезна във вълните. Появи се, гребейки ожесточено, чак в другия край на пристана, където се опитваше да се задържи за един подпорен стълб.
– Престанете! В името на града, престанете!
Междувременно Иохан Лехнер беше пристигнал заедно със стражите на пристана. Четиримата стражи заедно с неколцина местни хора се погрижиха побойниците да се пуснат един друг.
– Всички към склада! Вземайте кофите!
С няколко къси заповеди съдебният секретар организира гасенето на пожара, макар че вече беше твърде късно. Покривът се беше срутил, входът към сградата бе препречен от горящи греди. Всички стоки, които се намираха вътре, рано или късно щяха да се превърнат в плячка на пламъците. Стотици гулдени бяха безвъзвратно изгубени. Отпред се трупаха изцапани със сажди сандъци и денкове. Някои от тях още тлееха. Мирис на изгоряла канела се носеше във въздуха.
Стражите бяха отвели всички замесени в сбиването в един ъгъл на пристана и ги бяха разделили на две групи – шонгауска и аугсбургска. Двете групи си разменяха погледи, изпълнени с ненавист. Изглеждаха твърде измъчени, за да влизат в нови битки и спорове.
Сред побойниците от Шонгау Якоб Куизъл видя и Йозеф Берхтхолт, брата на пекаря. Михаел пристискаше мокър парцал върху лявото подуто око на брат си и проклинаше яростно аугсбургци. Другите двама свидетели на разпита в кулата бяха изчезнали в тълпата.
Междувременно по разпореждане на секретаря се беше появил Бонифаций Фронвизер – бащата на Симон. Той се зае да обработва с вода и ленени кърпи най-тежките наранявания. Сред шонгауските колари имаше намушкан над лакътя, един от аугсбургците беше с прободна рана на бедрото.
Куизъл се бе отдръпнал от биещите се още щом чу вика на Лехнер. Седеше на един стълб до вълнолома, дърпаше от лулата си и наблюдаваше отдалеч суматохата на пристана.
Изглежда, че целият град се бе стекъл до реката, за да наблюдава спектакъла. От пристана чак до градските врати имаше хора, които гледаха руините на изгорялата сграда. Последните греди с трясък падаха в пламъците. Пожарът напомняше огньовете, които кладяха през нощта срещу Еньовден. Необикновено зарево осветяваше близката гора, над която бавно се спускаше мрак.
Секретарят Лехнер вече бе намерил пазача, който се свиваше пред него и го уверяваше в своята невинност.
– Повярвайте ми, господине! – хленчеше той. – Представа си нямам как пламна такъв огън. Седях тук с Бенедикт и Йоханес и хвърляхме зарове. Когато се обърнах, целият склад беше в пламъци! Някой трябва да го е запалил, иначе няма как да стане толкова бързо.
– Знам кой го е запалил! – извика Георг Риг от шонгауската група. – Били са аугсбургци! Първо убиват децата ни, а после подпалват склада, за да не иска никой да си има работа с нас и всички да отбягват града ни! Кучи синове!
Откъм групата на шонгауските колари се надигна ропот. Полетяха камъни, чуваха се проклятия. Стражите с усилия успяваха да държат настрана двете групи.
– Да изгорим собствената си стока! – Беше някой от аугсбургската група. Шонгауците отново започнаха да ругаят и да крещят.
– Не сте опазили стоката и сега искате да прехвърлите вината на нас! Ще ни върнете всеки кройцер![14]
14
Дребна монета в периода 1271-1871 г. в Германия и Австро-Унгария с променлива стойност, равна на около 1/60 от гулдена или 1/90 от талера. – Б. пр.