– Излетял е през прозореца и я е взел. Самият дявол в плът, кълна ви се, както аз стоя тук сега!
Друг проклинаше Щехлин и настояваше още днес да я пратят на кладата.
Крилата на един прозорец над главата на Симон бяха широко отворени. Десният капак висеше накриво от долната панта, сякаш тежък човек се бе държал за него. Парчета стъкла бяха разпръснати по улицата. От горните стаи се чуваше женско хълцане. Внезапно риданията преминаха в такъв отчаян писък, че Симон се изплаши да не би и останалите стъкла да се пръснат.
Лекарят си проправи път през множеството и тръгна нагоре към първия етаж по широката, застлана с тежки пътеки стълба. Писъкът дойде от стаята вляво. Слугиня и ратай стояха с мъртвешки бледи физиономии пред вратата. Слугинята мълвеше молитви и приплъзваше между пръстите си броеница. Симон гледаше разбитата врата. Тънкото дърво в средата беше пробито, треските лежаха на килима. През процепа на височината на гърдите Симон видя Мария Шрефогъл да лежи по корем на леглото. Пръстите ѝ бяха сграбчили пухеното одеяло, главата ѝ се притискаше във възглавницата. Якоб Шрефогъл седеше до нея на ръба на леглото и прокарваше пръсти през косата на жена си, докато ѝ мълвеше успокоителни думи. Два стола в стаята бяха обърнати, ликът на Дева Мария лежеше на пода в счупена рамка. Върху кротко усмихващото се лице се виждаше отпечатък от ботуш.
Якоб Шрефогъл видя лекаря пред разбитата врата, кимна и го покани да влезе.
– Ако искате да видите нашата Клара, идвате твърде късно – прошепна Якоб Шрефогъл. Симон видя, че и той бе плакал. Лицето на младия член на Съвета бе още по-бледо от преди. Извитият, малко голям нос изпъкваше под зачервените очи. Русата му коса, която винаги бе грижливо сресана, сега падаше безредно на челото му.
– Какво се е случило? – попита Симон.
Мария Шрефогъл отново закрещя:
– Дяволът я е отнесъл. Долетял е в стаята и е взел нашата Клара... – Останалата част потъна в ридания.
Якоб Шрефогъл поклати глава.
– Не знаем какво точно се е случило – каза той. – Някой трябва да я е отвлякъл. Отключил е входната врата долу, макар че беше заключена. После е влязъл през горната врата, взел е нашата Клара и очевидно е скочил с нея през прозореца.
– През прозореца? – Симон смръщи чело. После пристъпи към прозореца и погледна надолу. Точно под него стоеше каруца със сено.
Лекарят кимна. Със смел скок наистина човек би могъл да се озове долу, без да си счупи костите.
– Някой от хората долу смята, че той или то е отлетяло с Клара – каза Симон, като гледаше към тълпата. Гневно жужене като от пчели достигаше до него.
– Има ли свидетели на това?
– Антон Щехер твърди, че го е видял – каза Шрефогъл и продължи да стиска ръката на жена си, която хлипаше тихо. Той поклати глава. – Досега вярвах, че съществува разумно обяснение за убийствата на децата, но вече... – Гласът на Шрефогъл пресекна. Той се обърна към Симон.
– Вие какво мислите? – попита той лекаря.
Симон сви рамене.
– Аз не вярвам на нищо, което не съм видял със собствените си очи. Засега виждам, че тук е влизано с взлом и че детето го няма.
– Но вратата долу беше заключена.
– Обучен мъж с шперц. Няма нищо по-лесно от това.
Шрефогъл кимна.
– Разбирам – каза той. – Тогава Антон Щехер явно лъже.
– Не съвсем – отвърна Симон.
Той посочи каруцата със сено под прозореца.
– Мисля, че се е случило следното: някакъв мъж е влязъл долу с шперц. Клара го е чула и е заключила вратата към стаята си. Той я е разбил, стигнало се е до борба. Накрая е скочил с Клара през прозореца в каруцата със сеното и е избягал с нея.
Шрефогъл смръщи чело.
– Но защо е трябвало да скача с детето през прозореца? Можел е да излезе през вратата.
Отговорът не хрумна веднага на Симон. Вместо това той попита:
– Клара беше сираче, нали?
Шрефогъл кимна.
– Родителите ѝ починаха преди пет години. Градът ни определи за нейни настойници. Но ние се отнасяхме с нея като с наше дете. Жена ми я обича особено много...
Сълзи се появиха в очите му и той побърза да ги избърше. Съпругата му бе извърнала глава и плачеше тихо във възглавницата.
В същото време тълпата под прозореца растеше. Чуваше се глъчка. Симон погледна навън. Новодошлите донесоха факли, нещо се случваше долу.