Лекарят се замисли. Антон Крац също бе сирак, даден на попечители. Петер Гример бе израснал без майка. Всички бяха прекарали нощта преди първото убийство при Щехлин...
– Дъщеря ви Клара често ли посещаваше акушерката Марта Щехлин? – попита той благородника. Якоб Шрефогъл сви рамене.
– Не зная къде ходи. Възможно е...
– Да, ходеше често при акушерката – прекъсна го жена му. Гласът на Мария Шрефогъл звучеше по-силно. – Тя самата ми разказа, че са се срещали при нея. Не си помислих нищо тогава...
– Сутринта преди два дни, когато почина малкият Гример – продължи да пита Симон, – нещо направи ли ви впечатление тогава у Клара?
Якоб Шрефогъл помисли за миг, после кимна.
– Беше много бледа. Не искаше да закусва. Помислихме си, че има треска. И наистина, още същия ден тя се разболя. Когато разбра за малкия Петер, изтича горе в стаята си и не излезе до вечерта. Помислихме, че може би трябва да я оставим да потъгува. Все пак Петер ѝ беше другар в игрите.
– Тя има същия знак.
– Какво? – Симон се стресна в мислите си.
Мария Шрефогъл бе вдигнала глава и гледаше празно. После повтори:
– Клара също е белязана.
Якоб Шрефогъл погледна жена си недоверчиво.
– Какво говориш? – прошепна той.
Мария Шрефогъл продължи да гледа в стената пред себе си, докато говореше:
– Същата вечер я къпах във ваната. Мислех си, че една топла баня с билки ще прогони треската. Тя се противеше, но накрая се съблече. После се опита да държи рамото си под водата, но аз го видях – същия знак, за който сега говорят всички. Беше доста размазан, но все още си личеше ясно.
Симон занемя от изненада. Минаха няколко секунди, преди да проговори:
– Кръг с кръст под него?
Мария Шрефогъл кимна.
Настъпи дълга пауза. Чуваха се само гневните крясъци на тълпата отвън. После Якоб Шрефогъл скочи. Лицето му беше поруменяло.
– Защо не ми каза, по дяволите! – изкрещя той.
Жена му заплака.
– Аз, аз... не исках да повярвам. Казах си, че ако не мисля за белега, той може да изчезне от само себе си. – Тя отново захлипа.
– Глупачка! Можехме да я спасим! Можехме да поговорим с нея за това какво означава този знак. Сега е твърде късно!
Якоб Шрефогъл излезе бързо от стаята и се запъти към горния етаж. Чу се затръшване на врата. Симон изтича след него. Вече се изкачваше по стълбата, когато откъм улицата долетя силен вик:
– Хайде! – изкрещя някой. – Да я пипнем!
Симон промени решението си и хукна надолу по стълбата. Отвън тълпата, въоръжена с факли, коси и пики, вече се отправяше към Мюнцщрасе. Сред множеството Симон разпозна и някои от стражите. Секретарят и съветниците не се виждаха.
– Какво сте намислили? – извика Симон след тълпата.
Един от метежниците се обърна. Беше кожарят Габриел, който бе разказал на лекаря за злополуката с малкия Гример.
– Ще хванем вещицата, преди да е взела още някое от нашите деца – каза той. На светлината на факлите лицето му изглеждаше странно променено. Бели зъби проблясваха в тъмнината.
– Но Щехлин е затворена – опита се да ги успокои Симон. – Освен това Клара е била отвлечена от мъж.
– Беше дяволът! – изрева друг.
Симон разпозна Антон Щехер – свидетеля, който бе видял похитителя.
– Едната му ръка е само голи кости, като на мъртвец! И летеше! Щехлин го е повикала тук с магия – крещеше той, докато тичаше след другите.
– Това са глупости! – викаше Симон в тъмнината, но никой вече не го чуваше. Внезапно той усети тропота на нечии стъпки зад себе си. Якоб Шрефогъл бе слязъл по стълбите с лампа в дясната ръка и меч в лявата. Изглежда, бе възвърнал самообладанието си.
– Трябва да ги последваме, ако не искаме да стане кървава баня – каза той. – Тълпата е извън контрол.
Той вече бе на Мюнцщрасе, когато Симон го последва.
– Значи и вие вече не вярвате в магьосничество? – извика той към съветника, когато се изравни с него.
– Вече не вярвам в нищо – изпръхтя Шрефогъл, докато завиваха по Вайнщрасе. – Нито в дявола, нито в господ. А сега бързо, преди да са разбили вратата към тъмницата!
Йохан Лехнер се радваше на топлата баня. Бе наредил на слугите да кипнат котела в кухнята. Ваната от дърво в стаята вече бе застлана с ленени кърпи и напълнена до половината с топла вода. Лехнер разкопча елека и панталона си, положи сгънатите дрехи на стола и се плъзна с приятен трепет във ваната. Миришеше на мащерка и лавандула. Подът в стаята бе покрит с тръстика. Секретарят се нуждаеше от тази баня, за да размисли на спокойствие.