– Ех, Лизъл, Лизъл, какво направи? ...
– Нищо. Нищичко не съм направила, Ваше превъзходителство. – Елизабет Клемент погледна наместника със своите вече мъртви очи и продължи да гали корема си.
– Това само бог знае – промълви Хиршман.
Наместникът кимна и палачът поведе убийцата по осемте стъпала към ешафода. Якоб ги последва. Елизабет се спъна два пъти, но успя да изкачи последните стъпала. Горе ги очакваха друг францискански свещеник и градският глашатай. Якоб погледна към поляната и видя стотици напрегнати лица с широко отворени усти и очи. Членовете на градския съвет бяха заели местата си. От града отново долетя камбанен звън. Всички чакаха.
Палачът натисна нежно надолу Елизабет Клемент, за да коленичи. След това завърза очите ѝ с една от донесените ленени кърпи. Лек трепет премина по тялото ѝ, тя зашепна молитва:
– Аве Мария, Господ е с тебе; благословена си ти между жените...
Глашатаят се прокашля и отново произнесе присъдата. Якоб чуваше гласа му като далечен шепот.
– ...обърни се с цялата си душа към Господ, за да приемеш блага и милостива смърт...
Баща му го побутна отстрани.
– Трябва да я държиш – прошепна той, колкото е възможно по-тихо, за да не пречи на речта.
– Какво?
– Трябва да държиш главата ѝ, за да умеря точно. Иначе Лизъл ще ни събори.
И наистина тялото на осъдената бавно се плъзна напред. Якоб беше объркан. Досега смяташе, че по време на екзекуция трябва само да гледа. Баща му никога не беше говорил за помощ. Но за колебание бе твърде късно. Момчето хвана Елизабет Клемент за късата коса и повдигна тялото ѝ. Тя хлипаше. Якоб почувства, че дланта му се поти, но изпъна ръка, за да освободи място за меча. Изкусният палач трябваше с един-единствен удар с двете ръце да уцели точно между два вратни прешлена. Само едно мигване с очи, един дъх и работата щеше да е свършена. Но само ако се извърши правилно.
– Господ да се смили над душата ти...
Глашатаят привърши. Той вдигна един тънък и черен дървен жезъл, задържа го над Елизабет Клемент и в следващия миг го строши. Звукът проехтя над целия площад.
Наместникът кимна на Йоханес Куизъл. Палачът вдигна меча си и замахна. В този момент Якоб почувства как косите на момичето се изплъзват от потните му пръсти. Помъчи се да задържи главата на Елизабет Клемент, но тялото ѝ изведнъж падна напред като чувал с жито. Той видя как проблесна острието на меча. Но вместо във врата, острието се вряза в главата до ухото. Елизабет Клемент се загърчи и закрещя, обезумяла от болка. На слепоочието ѝ зееше дълбока рана. В локва кръв Якоб видя парче от ухо.
Превръзката се беше смъкнала от очите на обезобразеното момиче. С разширени от ужас очи тя гледаше нагоре към палача, който се извисяваше над нея с вдигнат меч. Тълпата простена в хор. Парещо усещане се надигна към гърлото на Якоб. Баща му го отмести и замахна отново. Но Елизабет видя меча над себе си и в последния миг се претърколи встрани. Този път острието уцели рамото ѝ и се вряза дълбоко в основата на шията. Кръвта бликна като фонтан и изпръска палача, помощника му и ужасения францискански свещеник.
Елизабет Клемент пропълзя на четири крака до ръба на ешафода. Повечето жители на Шонгау наблюдаваха зрелището с ужас, но имаше и такива, които, изглежда, се забавляваха. Към палача полетяха камъни. Народът недоволстваше, когато мъжът с меча вършеше работата си немарливо.
Йоханес Куизъл искаше да приключи. Застана над стенещата жена и замахна трети път. Този път уцели точно между третия и четвъртия вратен прешлен. Стенанието секна рязко. Но главата не искаше да се отдели, още се крепеше на сухожилията. Едва следващият удар я отдели напълно от торса.
Главата се търколи по дървения под и спря пред нозете на Якоб. Момчето едва не припадна. Пред очите му причерня, стомахът му се обърна. То се свлече на колене и повърна слабата бира и овесената каша, която беше изял на закуска. Дави се, докато накрая от стомаха му заизлиза само зелен жлъчен сок. Като през пелена чуваше крясъците на хората, ругатните на градските съветници и тежкото дишане на баща му до него.
Спи, детенце, спи...
Миг преди бог да се смили над него и да изпадне в несвяст, Якоб Куизъл реши, че никога няма да тръгне по стъпките на баща си. За нищо на света не желаеше да става палач.
След това падна по очи в локвата кръв.