Чу как изпука една суха съчка и спря. Шумът дойде отляво, откъм пътя. Сега се чу второ изпукване. Някой се приближаваше към него и този някой се опитваше да се промъкне незабелязано. Не беше особено умел.
Якоб Куизъл се огледа и съзря един елов клон на височината на главата му. Той се покатери на дървото и изчезна в бодливите клони. След няколко минути стъпките се приближиха. Той изчака, докато шумът стигне точно под него и скочи.
Магдалена го чу в последния момент. Хвърли се напред и в следващия миг баща ѝ се сгромоляса на земята зад нея. Малко преди сблъсъка Якоб Куизъл бе видял кой е под него и се бе търкулнал настрани. Сега се изправи ядосан и изтърси снега и елховите иглички от палтото си.
– Да не си се побъркала? – изсъска той. – Как ти хрумна да се разхождаш като крадец из гората? Не трябва ли да стоиш при майка си и да ѝ помагаш при счукването на билките? Вироглаво момиче!
Магдалена преглътна. Баща ѝ беше известен с внезапните си изблици на гняв. Въпреки това го погледна в очите, преди да отговори:
– Мама каза, че си тук заради Щехлин. И аз си помислих, че бих могла да ти помогна.
Якоб Куизъл се разсмя високо.
– Да ми помогнеш? Ти? Помогни на майка си, това е достатъчно работа. А сега изчезвай, преди да ми се е отплеснала ръката.
Магдалена скръсти ръце пред гърдите си.
– Няма да се оставя да ме отпратиш като малко дете. Поне ми кажи какво смяташ да правиш. В края на краищата Марта е помогнала и за моето раждане. Откакто се помня, ѝ нося билки и мехлеми всяка седмица. А сега да се преструвам, че съдбата ѝ не ме вълнува?
Палачът въздъхна.
– Магдалена, повярвай ми, така е най-добре. Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко ще можеш да разправяш по-късно. Достатъчно е, че флиртуваш с младия лекар. Хората говорят.
Магдалена се усмихна с чаровната си детска усмивка, която някога ѝ помагаше да измъкне лакомство от баща си.
– Ти също харесваш Симон, нали?
– Престани – изръмжа той. – Какво значение има дали го харесвам? Той е син на доктора, а ти си дъщеря на палача. По-добре стой далеч от него. А сега се прибирай да помогнеш на майка си.
Магдалена не искаше да се предаде. Докато мислеше как да му отговори, погледът ѝ се луташе между дърветата. Зад един лешников храст тя внезапно видя да проблясва нещо бяло.
Да не би това да е...
Тя се устреми натам и измъкна с коренчето едно бяло звездовидно цвете. С изцапани от пръстта ръце го подаде на баща си. Палачът изненадано се взря в малкия цвят.
– Хелеборус – каза той, след като поднесе цветето под носа си. – Отдавна не съм виждал такъв в областта. Говори се, че вещиците правят мехлем от него, с който могат да летят през Валпургиевата нощ.
Магдалена кимна.
– Даубенбергер от Пайтинг ми разказа за това. Тя смята, че убийствата на децата са свързани с Валпургиевата нощ.
Баща ѝ я изгледа недоверчиво.
– С Валпургиевата нощ?
Магдалена кимна.
– Тя смята, че не е случайно. След три дни е сборището на вещиците, тогава ще танцуват и летят горе край пътя за Хоенфурх и...
Якоб Куизъл я прекъсна рязко:
– И ти вярваш на тези глупости? Прибирай се вкъщи и се погрижи за прането. Не ми трябваш тук.
Магдалена го погледна гневно.
– Та ти самият току-що каза, че има вещици и мехлеми за летене! – извика тя и плесна с длан по един паднал брезов ствол. – На кое да вярвам?
– Казах, че хората говорят такива неща. Това е съвсем друго – рече Куизъл. Той въздъхна и погледна сериозно дъщеря си. – Мисля, че има лоши хора – продължи той. – Все ми е едно дали са вещици, или свещеници. И да, мисля, че има отвари и мехлеми, които могат да те накарат да повярваш, че си магьосник. Които те правят лош и от които подивяваш като котка. Еликсири, които, от мен да мине, могат да накарат някого да полети.
Магдалена кимна.
– Даубенбергер знае какви съставки съдържа един такъв мехлем. – Тя започна да изрежда, шепнейки: – Хелеборус, мандрагора, татул, черен блян, бучиниш, беладона... Старата жена ми показа много билки в гората. Веднъж намерихме дори актеа.
Якоб Куизъл я погледна недоверчиво.
– Актеа епиката? Сигурна ли си? Не съм я виждал през целия си живот.
– Кълна се в Светата Дева, истина е! Повярвай ми, татко, познавам всяка билка в околността. Ти ме научи на много неща, а Даубенбергер ми показа останалото.