Снощи Симон също охотно би се отдал на порочна любов. Но при късната им среща с Магдалена в едно затулено кътче край градската стена тя бе поискала да говорят само за Щехлин. Тя също бе убедена в невинността на акушерката. Симон се бе опитал да докосне корсета ѝ, но тя отмести ръката му. При повторния опит ги бе открил нощният страж и ги бе изпратил вкъщи. Беше късно, минаваше осем вечерта. По това време млади момичета не биваше да се разхождат на улицата. Симон имаше чувството, че е изпуснал своя шанс, и не беше сигурен, че съдбата ще му предостави втори. Може би баща му все пак имаше право, че трябва да остави на мира момичето на палача. Симон не знаеше дали Магдалена наистина държи на него, или само си играе с чувствата му.
Якоб Куизъл също не успяваше да се концентрира върху работата си тази сутрин. Докато Симон отпиваше от бирата и гледаше през прозореца, той приготвяше мехлем от изсушени билки и гъша мазнина. От време на време оставяше настрани хаванчето и тъпчеше с тютюн лулата си. Жена му Ана-Мария бе навън на полето, близнаците лудуваха под масата в стаята и на няколко пъти едва не обърнаха хаванчето. В един момент той не издържа и ги изгони с ругатни и викове навън в градината. Георг и Барбара се оттеглиха нацупени, макар да знаеха, че баща им не може да им се сърди дълго.
Симон разлисти омачканата книга, която палачът бе оставил разтворена на масата. Той му бе върнал две от книгите и бе жаден за нови знания. Дебелият том пред него обаче не съдържаше нищо ново. Книгата на Диоскорид Demateriamedica[16] все още се смяташе за един от основните учебници по медицина, въпреки че авторът ѝ, гръцки лекар, бе живял по времето на Спасителя. В университета Инголщат също обучаваха по него. Симон въздъхна. Той имаше чувството, че хората от векове тъпчат на едно и също място и не са научили нищо ново.
И въпреки това, бе удивително, че Куизъл притежава и тази книга. В сандъка и в аптекарския шкаф на палача лежаха дузини книги и безброй ръкописи, сред които можеха да се открият както записките на бенедиктинската монахиня Хилдегард фон Бпнген[17], така и трудове за циркулацията на кръвта и строежа на тялото. Сред тях бе и съвсем нов екземпляр от "Текстове по анатомия и хирургия" на Амброаз Паре[18] в превод на немски език. Симон не вярваше, че някой в Шонгау притежава повече книги от палача, в това число и съдебния секретар, когото в града смятаха за изключително начетен.
Докато разлистваше творбата на гръцкия учен, Симон се питаше защо той и палачът не можеха просто да оставят случая с акушерката да се разреши от само себе си. Всъщност може би тъкмо нежеланието да приемат нещата за даденост и постоянният стремеж да стигнат до истината свързваше двамата. Това, както и немалка доза инат, каза си той с усмивка.
Внезапно пръстът му замръзна на страницата. До рисунката на човешкото тяло имаше няколко символа за алхимични съставки. Един от тях представляваше триъгълник със завъртулка отдолу.
В книгата се посочваше, че това е знакът за сяра.
Симон го знаеше от студентските си години, но едва сега му хрумна къде за последен път бе виждал този знак. Беше символът, който му бе показал тъкачът Андреас Данглер – същият знак, който осиновената Софи бе нарисувала в праха в задния двор.
Симон побутна книгата към Якоб Куизъл, който продължаваше да счуква билки.
– Това е знакът, за който ви разказах! Знакът на Софи, сега го разпознах! – извика той.
Палачът погледна страницата и кимна.
– Сяра... На това смърдят дяволът и неговите спътници.
– А да не би наистина да са...? – попита Симон.
Якоб Куизъл пушеше лулата си.
– Първо, знакът на Венера, а сега – знакът за сяра... Странно е.
– Откъде Софи познава тези знаци? – продължаваше да пита Симон. – Само от акушерката. Тя трябва да е разказала на нея и на другите деца за тях. Може би наистина ги е учила на магьосничество. – Той въздъхна. – За съжаление, не можем да ги попитаме, не и в момента.
– Глупости! – измърмори палачът. – Щехлин е вещица толкова, колкото аз съм магьосник. Децата може да са открили знаците в дома ѝ – в някоя книга, надпис върху стъкленица... или някъде другаде, не знам.
Симон поклати глава.
– Знакът за сяра, както и да е – каза той. – Но знакът на Венера, знакът на вещиците? Вие сам казахте, че не сте виждали такъв знак при нея. А ако бяхте видели, щяхте ли да я смятате за вещица?
Палачът продължаваше да обработва билките в хаванчето, макар че те отдавна бяха зелена каша.
– Щехлин не е вещица. Край с това! – изръмжа той. – По-добре да намерим този дявол, който се скита из града и отвлича децата. Софи, Клара, Йоханес, всички изчезнаха. Къде са отишли? Сигурен съм, че ако открием децата, ще открием и ключа към загадката.
16
Диоскорид (ок. 40-90) – древногръцки лекар, фармаколог и ботаник. Неговият труд
17
Св. Хилдегард фон Бинген (1098-1179) – немска монахиня, абатиса на бенедиктински манастир. Автор на трактати по естествознание и медицина, мистични текстове, духовни стихове и песни. – Б. р.
18
Амброаз Паре (1510-1590) – френски хирург, смятан за един от създателите на съвременната медицина. Автор на многобройни научни съчинения. – Б.р.