– Е? – попита Куизъл.
Той също бе задъхан от преследването, макар и не чак толкова, както лекарят. Симон поклати глава и се сви, усетил бодежи от дясната си страна.
– Мисля, че го изгубихме – изхриптя той.
– Проклятие! – изруга палачът. – Сигурен съм, че е един от онези, които са разрушили строежа.
– Защо се е върнал? – попита Симон, опитвайки да овладее дишането си.
Якоб Куизъл сви рамене.
– Не знам. Може би е искал да види дали строежът е изоставен. Може би се е върнал да си потърси добрия тютюн. – Той удари с тоягата по един изсъхнал смърч. – Както и да е. Сега го изгубихме. – Той погледна към стръмния склон. – Трябва да е доста силен, ако се е изкачил оттук. Не всеки би успял.
Междувременно лекарят бе седнал на един покрит с мъх дънер и с мъка вадеше тръните от дланта си. Около главата му кръжаха безброй комари и търсеха подходящо място да смучат кръв.
– Да се махаме оттук – каза той, като махаше с ръце, за да прогони комарите.
Палачът кимна и направи няколко крачки напред. Внезапно спря и посочи към земята. Пред него стоеше изкоренено дърво. На мястото, където по-рано е било коренището, сега имаше влажен глинест подпочвен пласт. Точно в средата се виждаха отпечатъци от ботуши. Левият бе по-неясен и изтрит при петата.
– Куцият – прошепна Якоб Куизъл. – Наистина е бил един от наемниците.
– Но защо са разрушили приюта? И какво общо има всичко това с мъртвите деца? – попита Симон.
– Скоро ще узнаем, много скоро – измърмори палачът.
Погледът му още веднъж премина по хребета на склона. За миг му се стори, че вижда силует горе, но после отново всичко потъна в мъгла. Палачът извади малката кесия за тютюн от джоба на палтото и започна да пълни лулата в движение.
– Поне има вкус! – каза той. – Трябва да му се признае, който и да е оня кучи син.
Дяволът стоеше горе на склона и скрит зад един бук наблюдаваше двете фигури в дола. До него лежеше голям объл речен камък. За миг се изкуши да го търкулне. При падането си той щеше да повлече със себе си лавина от чакъл, камъни и мъртви клони, които щяха да се посипят по двамата долу и може би щяха да ги погребат. Костеливата ръка се доближи до камъка, но точно в този момент по-едрата от двете фигури внезапно извърна глава към него. За миг той видя очите на мъжа. Дали и палачът го бе видял? Той отново се долепи до буковия ствол и изостави плана си. Този мъж бе твърде силен и твърде ловък. Той щеше да чуе лавината от камъни и да отскочи встрани. Малкият шарлатанин не беше проблем – шпионин, на когото щеше да пререже гърлото при първа възможност в някой тъмен ъгъл на града. Но палачът...
Не биваше да идва тук. Не и на дневна светлина. Беше ясно, че ще огледат строежа по някое време. Но той си бе изгубил кесията с тютюн – следа, която можеше да ги отведе по пътя му. Освен това в него зрееше подозрение. Затова бе решил сам да провери. Другите не биваше да разбират нищо за това. Те очакваха да дойде Дявола и да им остави възнаграждението. Ако строителите се заловят за работа, те трябваше да се върнат и да сринат всичко отново. Такова беше поръчението. Дявола обаче бе хитър. Той веднага си бе помислил, че зад всичко това се крие нещо повече. Затова бе отишъл. Беше неприятно, че по същото време се появиха малкият шпионин и палачът. Но в крайна сметка не го бяха хванали, просто щеше да опита още веднъж през нощта.
Беше казал на другите да търсят момичето, но те се бяха подчинили с неохота. Все още му се подчиняваха, защото ги беше страх от него и защото бяха свикнали да изпълняват нарежданията му. Но му противоречаха все по-често. Не разбираха колко важно бе да премахнат децата. Бяха хванали малкото момче в началото и смятаха, че другите ще нацапат гащите. Те не разбираха, че работата трябва да се довърши. Условията не бяха спазени, парите бяха на карта. Тези гнусни малки жабчета, мислеха си, че могат да му избягат. Проклета банда квичащи прасенца, на които трябваше да пререже гърлата, за да млъкнат гласовете в главата му.
Пронизителният камбанен звън, плачът на жените, сърцераздирателните писъци на пеленачетата...
Мъглата отново се бе спуснала пред очите му и той трябваше да се вкопчи здраво в ствола на бука, за да не падне по склона. Прехапа си устните, докато усети вкуса на кръв. Едва тогава мислите му се проясниха. Първо трябваше да премахне момичето, а после шпионина и палача. С палача щеше да бъде най-трудно – той бе достоен противник. И после щеше да огледа долу на строежа. Беше сигурен, че охраненият търговец криеше нещо от него. Но дявола не можеш да излъжеш. А който се опита, дяволът се къпе в кръвта му.