Той вдиша мириса на свежа пръст и нежни цветове. Всичко бе добре. С усмивка на уста се спусна по склона на хълма и гората го погълна.
Когато Симон и Якоб Куизъл се върнаха в Шонгау, мълвата за появата на призрачната фигура вече бе плъзнала навсякъде. Йозеф Бихлер и другите работници бяха отишли право на пазарния площад и бяха разказали на всеки от присъстващите за появата на Дявола. По сергиите около Баленхаус се шушукаше; много от занаятчиите на площада бяха оставили работата си и стояха на групи. Над града бе надвиснало напрежение. Симон усети, че е необходимо съвсем малко, за да прелее чашата на търпението. Една погрешна дума, един вик и народът щеше да нахлуе в тъмницата и да изгори Щехлин.
Пред недоверчивите погледи на търговките и занаятчиите лекарят и палачът минаха през портата на енорийската църква. Обгърна ги прохладна тишина, когато влязоха в най-големия божи храм в града. Погледът на Симон обходи високите колони с ронеща се мазилка, мътните стъкла, овехтелия балкон за хора. Няколко единични свещи горяха в тъмните странични кораби на църквата и хвърляха трепкаща светлина по пожълтелите фрески.
Църквата "Успение Богородично", както всичко в Шонгау, бе виждала и по-добри дни. Немалко шонгауци вярваха, че би било по-разумно парите да бъдат вложени в ремонта на църквата, вместо в строежа на приют за прокажени. Църковната камбанария създаваше впечатление за истинска разруха. В кръчмата отсреща вече си представяха в най-тъмни краски какво би се случило, ако кулата се срути по време на служба.
Сега, в събота по обяд, на църковните пейки седяха само няколко молещи се стари жени. От време на време някоя от тях ставаше и отиваше до изповедалнята вдясно, за да излезе оттам след минути, шепнейки и местейки между сухите си пръсти зърната на молитвена броеница. Якоб Куизъл седна на последната скамейка и загледа стариците. Когато го забелязаха, жените зашепнаха още по-силно молитвите си и се притиснаха плътно до стената на централния кораб, бързайки покрай него.
Не обичаха да виждат палача в църквата. Неговото място бе най-отзад вляво. Винаги последен получаваше причастието си.
Въпреки това Якоб Куизъл и днес се усмихна любезно на старите жени. Те се прекръстиха в отговор и изчезнаха незабавно от църквата.
Симон Фронвизер изчака, докато и последната от тях напусна изповедалнята и сам влезе вътре. Топлият глас на енорийския свещеник Конрад Вебер се чуваше през дървената решетка:
– Misereatur tui omnipotens Deus, et dimissispeccatis tuis, perdu-cat te ad vitam...[19]
– Отче – прошепна Симон, – не искам да се изповядвам. Трябва ми малко информация.
Думите на латински секнаха.
– Кой си ти? – попита свещеникът.
– Аз съм Симон Фронвизер, синът на лекаря.
– Рядко те виждам на изповед, дори когато ми казват, че имаш достатъчно причини за това.
– Е, аз... аз ще се поправя, отче. Сега ще се изповядам, но преди това искам да узная нещо за приюта за прокажени. Вярно ли е, че старият Шрефогъл ви е отстъпил имота на пътя за Хоенфурх, макар че вече го е бил обещал на сина си?
– Защо искаш да знаеш?
– Заради погрома над приюта. Искам да разбера кой стои зад това.
Свещеникът мълча дълго време. Накрая се прокашля.
– Хората казват, че бил дяволът – прошепна той.
– А вие вярвате ли в това?
– Дяволът може да се явява в различна форма. И в човешка форма. След няколко дни е Валпургиевата нощ. Тогава лукавият пак ще се съвкуплява с нечестиви жени. Казват, че на този имот преди време са се устройвали оргии на вещици...
Симон леко присви рамене.
– Кой го казва?
Свещеникът се поколеба, преди да продължи:
– Хората го разказват. Там, където сега строят параклиса, преди са безчинствали магьосници и вещици. Преди много време там имаше църква, но тя се срути, както и някогашният приют. Сякаш над мястото тегне проклятие. – Гласът на свещеника премина в шепот: – Там са намерили древен езически олтар, който за щастие ние успяхме да разрушим. За църквата това беше още една причина да построи на мястото нов параклис и нов приют за прокажени. Злото трябва да отстъпи, когато го срещне Божията светлина. Ръсихме цялото място със светена вода.
– Очевидно без успех – промърмори Симон. После попита:
19
"Всемогъщият Бог да те помилва, да прости греховете ти и да те въведе във вечния живот"... – Б. пр.