– На стражи?
Предводителят на аугсбургците търсеше подходящи думи:
– Поне приличаха на стражи. Беше сумрачно, а и те бяха далеч. Не видях много. Сега мисля, че са били войници.
Иохан Лехнер го погледна смаян.
– Войници?
– Да, облеклото, високите ботуши, шапките. Мисля, че един или двама носеха саби. Аз... не съм много сигурен.
– Трябва да си сигурен, Хюбер!
Иохан Лехнер отново тръгна към вратата.
– Трябва да си сигурен, иначе ще се наложи да ти помогнем. Давам ти още една нощ за размисъл. Утре ще дойда с перо и пергамент и ще запишем всичко. Ако има неясноти, бързо ще ги отстраним. Палачът няма много работа в момента.
С тези думи той затвори вратата зад себе си и остави предводителят да размисли на спокойствие. Йохан Лехнер се подсмихна. Да видим какво още щеше да хрумне на аугсбургеца за една нощ. Дори и да не беше виновен за опожаряването на склада, признанието му беше ценно като злато. Предводител на коларите, работещ за Фугер, бе главатар на заговор срещу шонгауските колари! При следващите преговори аугсбургци трябваше да бъдат много смирени. Може би така той щеше да успее дори да повиши таксата за съхраняване на аугсбургската стока. В края на краищата складът трябваше да бъде построен отново, а това щеше да глътне много пари. Всичко вървеше чудесно. Сега и акушерката трябваше да признае и всичко отново щеше да е наред. Лекарят Фронвизер бе казал, че утре, най-късно другиден, тя ще е в състояние да говори.
Щеше да му е необходимо търпение.
Къщата на Шрефогъл се намираше на улица "Бауер" в Дворцовия квартал, недалеч от резиденцията. В този район се намираха къщите на благородниците – триетажни разкошни постройки с резбовани балкони и боядисани фасади. Миризмите тук бяха далеч по-приятни, което се дължеше най-вече на факта, че кварталът бе далеч от кожарските работилници край Лех. Слугини изтупваха завивки на перилата, търговци снабдяваха готвачките с подправки, пушено месо и оскубани гъски. Симон хвана медната халка и похлопа на вратата. След няколко секунди се чуха стъпки. Една слугиня му отвори и го въведе в антрето. Малко след това по витата стълба отгоре се приближи Якоб Шрефогъл. Той гледаше угрижено Симон.
– Има ли нещо ново за нашата Клара? – попита той. – Жена ми все още лежи болна в леглото. Не бих искал да я тревожа ненужно.
Симон поклати глава.
– Днес сутринта бяхме на пътя за Хоенфурх. Камък върху камък не е останал от приюта.
Якоб Шрефогъл въздъхна.
– Вече знам – каза той и посочи на Симон стол, а той самият се настани в едно от тапицираните кресла в преддверието. Посегна към купата с меденки и задъвка замислено.
– Кой би могъл да направи подобно нещо? Наистина в Съвета имаше съпротива срещу строежа. Но заради това да разрушиш целия приют?
Симон реши да говори открито с благородника:
– Вярно ли е, че сте планирали да вдигнете втора пещ в имота, преди баща ви да го завещае на църквата? – попита той.
Якоб Шрефогъл смръщи чело и върна меденката в купата.
– Вече ви разказах за това. След като се скарахме с баща ми, той промени завещанието си, а аз погребах плановете си.
– А скоро след това и баща си.
Аристократът повдигна вежди.
– Накъде биете, Фронвизер?
– Със смъртта на баща си сте загубили възможността да го убедите да промени завещанието си. Сега имотът принадлежи на църквата. Ако искате да го имате отново, ще трябва да го откупите.
Якоб Шрефогъл се усмихна.
– Разбирам – каза той. – Подозирате, че ще саботирам строежа, докато църквата се откаже сама и ми върне имота. Но забравяте, че в Съвета винаги съм се застъпвал за строежа на приюта.
– Само че не точно върху този имот, който е толкова важен за вас – прекъсна го Симон.
Благородникът сви рамене.
– Вече преговарям за друг имот. Втора пещ ще има, но на друго място. Парцелът край пътя не е толкова важен за мен, че да рискувам репутацията си.
Симон погледна Якоб Шрефогъл непоколебимо в очите. Не можа да открие следа от измама в тях.
– Кой друг, ако не вие, би имал интерес да разруши приюта? – попита накрая той.
Шрефогъл се разсмя.
– Половината съвет бе против строежа – Холцхофер, Пюхнер, Аугустин и най-вече първият бургмистър Карл Земер. – След това отново стана сериозен. – Макар че не бих допуснал това за никого от тях.
Благородникът се изправи и започна да крачи из помещението.
– Не ви разбирам, Фронвизер – каза той. – Моята Клара изчезна, две деца са мъртви, складът изгоря, а вие тук ме разпитвате за погрома на някакъв строеж. Какво означава това?