За Симон това бе истинско чудо. Магдалена бе първата жена, с която можеше да разговаря за книги. Първата жена, която бе чела "Лечебния арсенал" на Йохан Скултетус и която познаваше творбите на Парацелз. Болка пронизваше сърцето му, когато си помислеше, че това момиче не би могло да стане негова жена. Като дъщеря на палач тя не бе достойна да се омъжи за него. Градът никога не би допуснал такава връзка. Трябваше да заминат в някоя чужда страна. Дъщеря на палач и пътуващ лекар щяха да просят хляба си по улиците. Но защо не? В този момент любовта му към това момиче бе толкова силна, че би се отказал от всичко заради нея.
Следобедът мина неусетно и те с изненада чуха биенето на камбаните на енорийската църква в шест часа. След половин час щяха да затворят вратите на Шонгау. Те знаеха, че няма да успеят да се върнат навреме. Затова потърсиха изоставения плевник наблизо, където Симон бе нощувал и преди. Щяха да останат там през нощта. Продължиха да си говорят и да се смеят на някогашните детски шеги. Шонгау, с шушукащите граждани, и бащите им, които не желаеха да ги разберат, бяха много далече. Симон галеше Магдалена по страните и по косата, но винаги, когато пръстите му се доближаваха до корсета ѝ, тя го отблъскваше с усмивка. Все още не желаеше да му се отдаде и Симон не настояваше за това. Бяха заспали, притиснати невинно един до друг като деца.
На разсъмване скърцането на вратата на плевника бе изтръгнало Симон от съня. Бяха се настанили горе под покрива. Стълба водеше надолу, където някога бяха държали коне. Лекарят погледна предпазливо иззад една бала слама. Видя, че вратата бе открехната и вътре нахлуваше дрезгавата светлина на утрото. Той бе сигурен, че вечерта бе затворил вратата заради студа. Бавно нахлузи панталоните си и хвърли поглед към спящата Магдалена. Долу, в конюшнята, се чуваха приглушени стъпки, които се приближаваха към стълбата. Симон потърси ножа си в сламата – перфектно наточен стилет, който бе използвал при дисекцията на трупове и при ампутация. Сграбчи стилета с дясната си ръка, а с лявата избута една доста голяма бала слама точно до ръба. Под него се появи фигура. Той изчака още миг и блъсна балата надолу по посока на фигурата. С пронизителен вик Симон скочи след нея с намерението да събори непознатия и да забие ножа в гърба му.
Без да поглежда нагоре, мъжът се отдръпна встрани, балата падна на земята до него и се разпиля в облак от прахоляк и слама. В същия миг той вдигна ръце и отби нападението на Симон. Лекарят усети как силни пръсти хващат китките му като скоби. С болезнено изпъшкване той пусна ножа. После мъжът заби коляно в долната част на корема му, Симон се сгъна надве и рухна на пода. Причерня му пред очите.
Ослепен от болка, той запълзя и отчаяно затърси ножа си. Някой стъпи с ботуш върху дясната му ръка и натисна, в началото леко, а после все по-здраво. Нещо в китката му изпука. Симон усети, че въздухът не му достига. Изведнъж болката утихна. Човекът, когото виждаше като в мъгла, бе свалил крак от ръката му.
– Ако още веднъж съблазниш дъщеря ми, ще ти счупя ръцете и ще те вържа на дибата. Разбра ли ме?
Симон се хвана за корема и изпълзя от опасната зона.
– Не съм я... съблазнил – изохка той. – Не е каквото си мислите. Ние... ние се обичаме.
До него достигна сух смях.
– Плюя на това! Тя е дъщеря на палач. Забрави ли го? Тя не знае какво е чест! Искаш да продължиш да я правиш за посмешище само защото не можеш да се въздържаш?
Якоб Куизъл застана над Симон и го преобърна по гръб с ботуша си, за да може да го гледа право в очите.
– Радвай се, че не те кастрирах веднага – изръмжа той. – Това би спестило на теб и на някои момичета в града доста неприятности!
– Татко, остави го на мира! – долетя откъм тавана гласът на Магдалена.
Тя се бе събудила от борбата и гледаше надолу сънена и със слама в косата.
– Ако изобщо някой е съблазнявал някого, истината е, че аз съблазних Симон, а не обратното. А и какво значение има, щом така или инак ми липсва благочестие.
Палачът погледна нагоре и я заплаши с юмрук.
– Не съм те учил да четеш и пишеш, за да увиснеш с дете на шията и да те изхвърлят опозорена от града. Ще съм принуден да нахлузя маската на позора на собствената си дъщеря!