Когато и последните напуснаха строежа, отнякъде се чу тих плач.
Марта Щехлин още не беше дошла на себе си, не реагираше и не можеше да бъде разпитвана. Имаше треска, от време на време се унасяше и бълнуваше. Бонифаций Фронвизер бе приближил ухото си до гърдите ѝ.
– Знакът... децата... всичко е измама. – Думите излизаха на пресекулки от нея.
Старият лекар поклати глава. Той погледна раболепно Иохан Лехнер, който се бе облегнал на вратата на тъмницата и наблюдаваше прегледа с нарастващо нетърпение.
– Е? – попита Лехнер.
Бонифаций Фронвизер сви рамене.
– Не изглежда добре. Тази жена има силна треска. Вероятно ще умре, без да дойде в съзнание. Ще опитам кръвопускане.
Иохан Лехнер махна с ръка.
– Остави глупостите! Така ще умре още по-бързо. Познавам ви вас, докторите. Няма ли друг начин, с който да я свестим поне за малко? След признанието може и да умре, но първо ми трябва признанието ѝ.
Бонифаций Фронвизер помисли.
– Има определени средства, с които аз, за съжаление, не разполагам.
Йохан Лехнер барабанеше нетърпеливо по решетката.
– Кой има такива средства?
– Ами палачът, предполагам. Но това са дяволски работи. Едно хубаво кръвопускане и акушерката...
– Стража! – Йохан Лехнер вече бе навън. – Доведете ми палача. Той трябва да свести Щехлин, и то бързо. Това е заповед!
Стражите се устремиха към Кожарския квартал.
Бонифаций Фронвизер се приближи предпазливо към секретаря.
– Мога ли да ви бъда полезен с още нещо?
Лехнер поклати леко глава. Бе потънал в мисли.
– Върви, ще те извикам, ако имам нужда от теб.
– Простете, господине, възнаграждението ми...
Йохан Лехнер пусна с въздишка няколко монети в ръката на лекаря и влезе обратно в тъмницата.
Акушерката лежеше на пода в килията и дишаше тежко. В праха до нея, едва различим, се виждаше знакът.
– Дяволско изчадие! – изсъска Лехнер. – Кажи каквото знаеш и после върви в ада! – Той ритна акушерката и тя се претърколи по гръб. Съдебният секретар изтри знака и се прекръсти.
Зад него някой блъскаше решетките.
– Аз видях как нарисува знака! – извика Георг Риг. – Веднага запратих камък по главата ѝ, за да не може да ни омагьоса. На Риг може да се разчита! Нали, господине?
Йохан Лехнер избухна:
– Ти, нещастен червей такъв! Заради теб ще пламне целият град! Ако не я беше ранил, тя вече щеше да е изпяла дяволската си песен и най-после щеше да настъпи спокойствие! Но не, първо трябва да дойде наместникът. И това, при положение че градът няма пари. Ти, проклет глупак!
– Аз... не разбирам!
Но Йохан Лехнер вече не го слушаше. Той излезе на улицата. Ако палачът не успееше да свести Щехлин до обед, той трябваше да свика заседание на Съвета. Нещата вече излизаха от контрол.
13.
Понеделник, 30 април 1659 г.
8.00 ч. сутринта
С кошница в ръка Магдалена вървеше по стръмната улица от Лех към пазарния площад. Тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за събитията от последната нощ. Макар че не беше затваряла очи, беше напълно бодра.
Когато Йохан Лехнер видя, че акушерката наистина лежи в безсъзнание с рана на главата, той отпрати палача и лекаря с гневни ругатни. Сега двамата седяха в дома на палача уморени, гладни и безпомощни. Магдалена бе предложила да купи от пазара бира, хляб и пушено месо, за да ги разведри. След като бе купила на пазарния площад къшей ръжен хляб и едно хубаво парче сланина, тя се отправи към странноприемниците зад Баленхаус. Избягваше "Звездата", тъй като Карл Земер – съдържател и първи бургмистър на града – не говореше добре за баща ѝ. Всеки знаеше, че палачът бе на страната на акушерката. Затова тя отиде в "Зоненброй", за да вземе стомна бира.
Когато излезе обратно на улицата с пълната стомна, тя чу зад себе си шушукане и кикот. Огледа се. Орляк деца се бяха събрали пред странноприемницата и я наблюдаваха, някои със страх, други с любопитство. Магдалена си проби път между тях, когато няколко гласа зад гърба ѝ запяха песен. Песента бе подигравателна и в нея се споменаваше нейното име:
- Кой беше това? Кажете!
Няколко деца избягаха, но повечето стояха в очакване и я гледаха втренчено.
– Кой беше това? – повтори тя.
– Омагьосала си Симон Фронвизер да те следва навсякъде като кученце и си съучастница на вещицата Щехлин!