Сутрешната светлина нахлуваше свободно през прозореца и яркото й сияние я събуди. Лус се сви на кълбо, с надеждата да поспи още малко и да се върне отново в съня си, където разноцветни пеперуди — жълтеникавокафяви императорски пеперуди, петнисти седефки, жълти пеперуди с черни ивици като фракове, искрящи сини пеперуди морфо, великолепни оранжеви и черни пеперуди монарх — се рееха и виеха сред сияйна светлина, оформяйки смътно женско лице. Гледката изпълни Лус, с неизразима радост. Богинята пеперуда нямаше ясни очертания, но тя знаеше с абсолютна сигурност, че това е майка й, Марипоса. Протегна се към нея, жадуваща да я докосне. Пеперудите се разпръснаха и богинята изчезна.
Докато премигваше сънливо, срещу силното сутрешно слънце, Лус вече не се чувстваше нито смела, нито като красива богиня. Сърцето й беше пълно с онзи стар и смътен копнеж по майка й.
Измъкна се от чаршафите и ги свлече в краката си. Прозя се и се огледа, из малката стаичка, в която беше спала през целия си живот. Светлината на утрото изпъстряше на петна бледолилавите тапети на розови цветчета, бялата, леко провинциална, старомодна тоалетна масичка с голямото огледало и стъклените кутии с пеперуди, висящи на стената. Това беше стая на малко момиче, не на жената, в която се беше превърнала. Тази стая с протритите си червеникави завеси и белещите се тапети беше декорирана от майка й и пазеше всички мечти от детството й.
Прекоси хола, за да стигне до тясната баня, която използваха двете с баба й. Наведе се над мивката, за да измие лицето си. Бавно отпусна ръце и видя, как очите й се появяват, изпод влажната кърпа. Сега бяха бледосиви, но принципно, цветът им се променяше и ставаше зелен или син, в зависимост от светлината. Капризни очи, казваше приятелят й Съли. Очи на гринго, ги наричаше Есперанса. Очите на баща й, германеца, когото тя не познаваше.
Може и да беше взела очите на баща си, но кожата й беше с матовия, загорял тен на мексиканската й майка. Косата й беше черна като крайчеца на крилото на пеперуда монарх, а острите скули и правия нос беше наследила от баба си и нейните индиански предци, майте.
Лус се извърна от огледалото и хвърли кърпата в коша с мръсни дрехи. Красавица, биха казали някои… но чак пък богиня.
Забързано среса гъстата си коса, с която много се гордееше, макар да я беше срам да си го признае, защото не искаше да я мислят за суетна, и я прибра на конска опашка с ластик. Не беше нужно, да се развява, докато работеше в леярната. Намъкна някаква блуза и старите си дънки, обу гуменките си и тръгна по тесния, мрачен коридор. Беше странно, че къщата е толкова тиха. Не се чуваше музиката от радиото, което Есперанса обикновено си пускаше в кухнята, нито кипенето на чайника. Лус сбърчи нос и за своя изненада не надуши нито един от изкусителните аромати, които беше свикнала да се носят всяка сутрин из дома им.
— Абуела? — извика тя.
В кухнята беше тъмно и печката беше студена. Лус потръпна, обзета от смътно чувство на страх. Да не би Есперанса отново да беше в градината, зачуди се тя и тръгна към верандата. Малката паянтова веранда беше претрупана, с инструментите на баба й. Празни аквариуми бяха подредени, в редица, на нисък дървен рафт. През лятото бяха пълни, със свежи листа от млечка12, които сякаш оживяваха от пълзящите по тях гладни гъсеници на оранжево-черните пеперуди монарх. Ярки, нефритенозелени какавиди висяха на дузини от мрежестите похлупаци като ефирни фенери. Гъсениците се движеха много бързо и Есперанса невинаги успяваше да ги хване, когато чистеше „жилищата“ им. Лус помнеше, как, като дете прекарваше часове в търсене на скритите какавиди, намираше ги в нишите, висящи от гредите на верандата, по лавиците, по завесите, дори в глинените саксии из двора. По това време обаче гъсениците се бяха превърнали в пеперуди и бяха отлетели на юг, аквариумите бяха празни и само няколко листа от млечка лежаха, изсушени и извити на дъното им; ненужните обвивки от пашкулите на какавидите, висяха от прозрачните похлупаци, като изпокъсани парченца хартия.
Лус отвори скърцащата мрежеста врата на кухнята. Въздухът беше пронизващо студен и наситен, с уханията на есента. Потръпвайки, тя пристъпи навън под навеса.
— Абуела? — провикна се отново, но й отвърна само тишината.
Пред къщата имаше малък градски парцел, превърнат в градина, сбутана между две съседски наклонени огради, от дървени колове. Есперанса беше купила къщурката, със спестяванията си, малко след раждането на Лус. Няколко години по-късно Марипоса, майката на Лус, беше починала и възрастната жена беше запретнала ръкави и беше отгледала и градината, и детето.
12
Млечка (Ascleptas syriaca) — вид американско растение, чиито листа, съдържат отровни токсини, но пеперудите монарх се хранят изключително с тях и предпочитат да снасят яйцата си върху тях; токсините на растението не им действат. — Б.пр.