Выбрать главу

Боговете се предизвиквали един друг: „Кой ще дари светлина на света?“ Боговете мълчали. Тогава един от тях, Текукицтекатл2, пристъпил напред. Той бил горд и суетен бог. Смятал, че като се пожертва, ще си спечели безсмъртна слава и почест. Докато останалите богове трупали огромна клада, Текукицтекатл изрисувал тялото си в искрящи цветове, сложил на главата си пера в огненожълто и се нагиздил със златни и тюркоазени накити. Когато пламъците се издигнали, боговете започнали да викат: „Хайде, скочи в огъня!“

Текукицтекатл застанал пред този огнен ад, усетил гигантската жега и изгубил смелостта си.

Тогава боговете отново завикали: „Кой ще дари светлина на света?“ И отново се възцарило мълчание. Само Малката Нана3, най-малката и скромна от божествата, пристъпила напред. Тя била грозновата и покрита със струпеи. „Малка Нана, казали й боговете. Ако се пожертваш, болното ти тяло, ще се превърне във величествено слънце и ти ще донесеш светлина и топлина на хората по света, до края на времето.“ Малката Нана не искала да умира, но се замислила за светлината, която щяла да дари на хората, и приближила до кладата. Боговете й заповядали: „Сега скочи в пламъците!“ Малката Нана затворила очи и смело влязла в сърцето на огъня. Червените пламъци се издигнали високо в небесата; Малката Нана се изкачила по огнената пътека и се превърнала в сияйно ново слънце.

Тогава боговете видели, че светът е лишен от цветове. Започнали да се питат: „Кой ще дари живот на света?“ Шочикетцал4, богинята на красотата, се провикнала: „Аз ще го направя!“ Боговете обичали Шочикетцал и казали: „Но ти ще умреш!“ „Не, няма да умра, отвърнала богинята. Ще отлетя към слънцето и когато падна отново на земята, ще се преродя за нов живот. Ще бъда майка на всичко, което ще се роди на този свят.“

Станало така, както казала. Шочикетцал украсила тялото си с прекрасните криле на пеперуда и полетяла високо в небето, за да се изпълни със светлина. Когато паднала обратно на земята, се превърнала в цветя и пеперуди във всички цветове.

И оттогава, всяка година, когато дните станат по-къси и задуха студеният вятър, пеперудите долитат от всички посоки на света към Свещения кръг в памет на богините, които застанали пред огнената бездна и смело скочили в пламъците, жертвайки себе си, за да донесат светлина и живот на света.

И така, querida, разбираш ли, че във всеки живот има смърт и прераждане? Животът не може да бъде обновен без саможертва. Сега се запитай, дъще моя, mi preciosa5.

Моя мъничка богиньо. Ще донесеш ли светлина на света?

Едно

Всяка есен милиони нежни пеперуди, с оранжево-черни криле прелитат, над три хиляди и петстотин километра от Съединените щати и Канада, до планините в централната част на Мексико, за да презимуват там. Годишната миграция на пеперудата монарх е природен феномен, чудо на инстинкта за оцеляване.

Есперанса Авила беше разказвала тази история толкова много пъти през годините, че дори самата тя вече вярваше, че е истинска. В началото искаше само да помогне на внучката си, да облекчи болката й от загубата на майка й, не да я заблуждава. Беше решила, че историята, която измисли, ще бъде като безопасен, сигурен пашкул, в който малкото момиче ще израсне по-щастливо.

Но в крайна сметка, създаде една лъжа. Сега беше хваната в капана на собствената си измама. Единственият изход беше, да каже на Лус истината, независимо колко болезнена щеше да е тя.

Есперанса броеше наум, докато решеше дългата си бяла коса пред огледалото на тоалетката си. Сутрешните слънчеви лъчи пресичаха стаята. Погледът й падна, върху пожълтялата снимка, на която беше с втория си съпруг, Хектор Авила. Спря да се реше, загледана в искрящата му усмивка, във вълните на косата му, веещи се като океана, който той толкова обичаше, и в невъзможно сините му очи.

Хектор Авила беше любовта на живота й, която съдбата й беше отнела прекалено рано, още когато беше съвсем млада жена, с гарвановочерна коса, спускаща се свободно по гърба й и обвиваща бедрата й. Хектор обичаше косата й, шепнеше й, че е, като водопад, в който нощем се отразяват звездите. Обичаше да я сграбчва в ръцете си, да се обвива в нея, докато се любеха. Дори след всички тези години, щом затвореше очи, тя можеше да си спомни съвсем ясно онова усещане — допира на кожата му и нейната коса, мека като коприна, притисната между телата им.

вернуться

2

Текукицтекатл — ацтекско божество на Луната, представляващо мъжката й страна; изобразяван като старец или с раковина на гърба си или с криле на пеперуда. — Б.пр.

вернуться

3

В ацтекската митология има няколко версии за този мит. Много често се приема, че въпросното божество е мъж, бог Нанауацин, богът на проказата и кожните болести, който скача в огъня и се превръща в Слънцето. Съществуват и версии за това, че е жена. Митът за Малката Нана вероятно е бил разказван на деца. — Б.пр.

вернуться

4

Шочикетцал — богиня на любовта, земята, растенията; покровителствала занаятите, влюбените, проститутките, бременните жени и др. Най-обаятелната богиня в ацтекската митология. Свитата й се състояла от пеперуди и птици. — Б.пр.

вернуться

5

Mi preciosa (исп. ез.) — най-скъпата ми, любима моя. — Б.пр.