— Ако познаваше моята абуела — отвърна Лус, преглъщайки възмущението си, — щеше да разбереш, защо го правя. Тя беше просто невероятна. И ме отгледа съвсем сама. Беше всичко за мен.
Огледа се и видя пеперудите, на рисунката на стената.
— Баба ми обичаше пеперудите монарх. Често ми разказваше истории, за това, как през есента пеперудите се завръщат в планината близо до нейното село. Искаше да ме заведе в местата, където зимуват, в техните светилища, както ги наричат хората в онзи край, за да ги видя. Постоянно си говорехме за това. Но… — Млъкна и почувства как тъгата се надига рязко в гърлото й.
Такова беше положението със скръбта. В един момент всичко беше наред, в следващия един коментар, някаква мисъл, нещо съвсем обикновено можеше да възпламени искрата на спомена и скръбта я заливаше. Не искаше да плаче, пред тези непознати и се опита да се овладее.
— Почина, преди да имаме възможност да отидем там заедно. Затова сега я връщам у дома й.
Мистър Кордеро изглеждаше трогнат. Закашля се, за да прочисти гърлото си, скръсти отново ръце на гърдите си и заби поглед в ботушите си. Те бяха с дебели подметки, изтъркани на петите.
— Баба ти е била права за пеперудите — каза той най-накрая. — Помня ги съвсем ясно. Човече, как само прелитаха през селата по пътя си към планините. Хиляди! — Поклати глава, за да натърти на думите си. — Когато бях дете, още ученик… Качвахме се в планината, за да ги видим там. Това не се забравя, знаеш ли… Милиони пеперуди, плътно долепени една до друга, като гигантски топки от кафяви листа, висящи по дърветата. От ония неща, които остават завинаги с теб. — Потупа сърцето си. — Ето тук.
Свали кърпата от рамото си и се запъти, обратно към кухнята. После спря, обърна се и добави:
— Хубаво е, че ще върнеш баба си у дома, в Мексико. Спазваш дълга си. Forlaleza. Силна си. — Кимна към Лус с одобрение, сякаш за да й вдъхне кураж.
Тя хвърли поглед към Офелия и видя, че момичето се е свило леко на стола си и слуша разговора им с внимание. Когато обаче забеляза, че я наблюдава, повдигна рамене пренебрежително и отново започна да разтрива стъпалата си.
— Искаш да стигнеш там, за Dia de Los Muertos, Деня на мъртвите, нали? — попита мистър Кордеро.
— Надявам се да успея.
— Трябва да успееш! — възкликна той и размаха ръка. — За да си там, когато последните пеперуди монарх дойдат. Тогава духът на баба ти ще долети заедно с тях. Знаеш това, нали?
Да видиш този здравеняк, как изразява такава искрена загриженост беше много трогателно. Лус кимна.
— Да, но имам проблеми с колата. Затова чакам тук.
— Проблеми с колата? При Вера ли я закара?
Лус кимна отново.
— Той е добър майстор.
— Трябва да поръча част отнякъде и ще ми се наложи да остана тук до утре. А може би, дори още два-три дни. Не знам, какво да правя. Мислех да се обадя на приятеля си да ме вземе. Не мога да си позволя просто да се мотая наоколо.
Офелия внезапно се оживи.
— Ей, знаете ли какво си мисля, мистър Кордеро! Имаме нужда от човек на мястото на Кармен, нали? Защо не наемете Лус?
— Ще съм тук само ден, най-много два — напомни й Лус.
— Но и това ще ни помогне, докато си намерим някой друг.
— Работила ли си като сервитьорка? — попита Кордеро скептично.
— Известно време работех в ресторанта, където баба ми беше готвачка. Само за няколко часа дневно, след училище.
Офелия се изпъна повече на стола си.
— Каза, че баба ти е била готвачка. Какви неща готвеше? — реши да я изпита тя.
— За ресторанта правеше класическа мексиканска кухня. Но можеше да готви всичко. И не сте яли сос моле, ако не сте опитвали нейния. Беше със силен, плътен вкус, поръсен с парченца свежо сирене.
Спомни си, как готвеше с баба си, с престилка, вързана на кръста, застанала до нея, пред четири или пет тенджери, бълбукащи на печката. Есперанса я придърпваше по-близо към себе си, после й подаваше билките и подправките една по една, поднасяше ги към носа й и я караше да ги помирише — кориандър, кимион, люти чушки, магданоз. Лус все още усещаше уханието им във въздуха.
— Понякога, правеше едно специално ястие, от родното си село. Хората препълваха ресторанта, жадуващи да усетят вкуса на дома. Тя ме научи на всичко, което знаеше. Мога да приготвя цялото ви днешно меню.
Офелия изсумтя.
— Значи знаеш и цялото меню на това забутано място, защото то е едно и също всеки ден.