— Просто болки, или спазми?
— И двете. — Офелия потърка кръста си и се размърда наляво-надясно, а лицето й се гърчеше, в гримаси.
— Maldito15 — изруга тя. Погледна към Лус, очите й искряха, но от страх. — Не знам, дали ще издържа, до Тексас.
Сърцето на Лус спря.
— Мислиш, че започваш да раждаш ли?
— Не знам! Никога не съм раждала преди. Но онази жена ми каза, че болките в кръста са първият признак, че бебето идва.
Лус най-сетне осъзна напълно, какво й казваше Офелия.
— Исусе, какво да правим? Да се върнем ли в Чикаго? При Сюзан? Тя ще ни помогне.
— Не! Знаеш, че не мога да се върна там.
— Тогава, къде? — Лус усети как паниката се надига в гърдите й.
— Просто продължавай. Няма да родя това бебе сега. Може би, е, може би по-рано, отколкото си мислех.
— Трябва да помислим малко — каза Лус и се опита да събере отново мислите си. Имаше нужда от план. — Едно е сигурно, не можеш да родиш в колата ми. Ще те откарам, до най-близката болница — каза тя решително.
— Не мога просто ей така да отида в болница! Нямам осигуровка и съм нелегална.
Лус се облегна назад и със свободната си ръка потърка слепоочието си. Това, че тя е легално пребиваваща в Щатите, променяше ли по някакъв начин ситуацията? Усещаше, че не може да мисли ясно. Умореният й мозък оглеждаше отново и отново вариантите с които разполагаха, всичко, което би могло, да е от полза на Офелия. Страхуваше се, че нямаха много възможности.
— За какво мислиш? — попита притеснено Офелия. — Да не смяташ да ме оставиш просто в някоя болница и да ме зарежеш? Да ти кажа, ще те разбера, ако го направиш.
— Не, не бих го направила — отвърна Лус, поклащайки глава, макар мисълта да беше минала, за секунда през главата й.
— Благодаря ти, Лус. — Гласът на Офелия трепереше.
Лус почувства, как умората се стоварва върху нея като тухлена стена. Потърка лицето си с ръце и се опита да измисли решение за новия проблем — а той си беше доста сериозен, — но умът й, сякаш беше от памук. Защо този проблем да беше неин, питаше се за десети път поред. И за десети път си отговаряше сама.
Беше поела отговорност за Офелия в мига, в който се съгласи да я вземе със себе си на това пътуване.
— Добре… — подхвана бавно тя. — Първо трябва да те прегледат. Сигурно има болница или клиника, в която да можем да отидем в Сейнт Луис.
Офелия извърна глава и се взря през прозореца, присвивайки очи, сякаш се опитваше да види нещо на хоризонта.
— Стигнахме ли вече? В Сейнт Луис?
— Близо до него. Защо? Познаваш ли някого там?
— Не в Сейнт Луис. До Канзас сити. Не е далече от там.
— Кого? — попита Лус с надежда.
— Леля ми.
— Чакай малко… — каза Лус. Отне й известно време да осмисли информацията. — Имаш леля в Канзас сити?
— Леля ми Луиза, за която ти говорих. Живее в Лорънс.
— Защо не ме помоли, да те откарам при нея от самото начало?
Офелия впери поглед, в ноктите си.
— Исках, да си отида в Мексико, да бъда с майка си, когато бебето се роди. — Вдигна глава и на лицето й се четеше неподправена, детинска искреност. — Знам, че си загубила баба си. Знам, че си тръгнала да отнесеш останките й у дома и да бъдеш със семейството си. След всичко, което се случи, предполагам, че и аз просто исках същото.
Лус се замисли, колко самотна и уплашена трябва да е Офелия, сега, когато беше на път, да роди всеки момент. Дори не можеше да си представи, колко ли силно копнее да бъде с майка си.
— Искаше ми се да мога, наистина да те закарам до Мексико.
Офелия се протегна и я потупа утешително по ръката.
— Ей, момиче. Направи повече, от достатъчно.
— Сега обаче, се надявам просто да стигнем до Лорънс, преди бебето да се появи. Колко далече е от Сейнт Луис?
Офелия сбърчи чело, докато потъркваше кръста си.
— Не много. От тук до Канзас сити е съвсем близко, само по магистралата, а после имаме вероятно още един час път. Ако ме заведеш там, леля със сигурност ще ни приеме. Можем да прекараме нощта, да похапнем, да се освежим. Искам да кажа, ще го направи, нали? Все пак сме едно семейство. Можеш да ме оставиш при нея и да се отървеш от мен.
Лус почувства, как й олеква на сърцето.
— Не искам да се отървавам от теб. Просто не желая бебето ти да се роди в колата ми, глупаче.