Линейката спря и парамедичката отвори задните врати. Джак беше свален и прекаран през автоматичните врати на спешното отделение.
— Аз ще оправя цялата документация — каза Бенет на служителката на регистратурата.
— Но пациентът трябва да прочете и да даде съгласие…
— Аз имам пълномощията на негов адвокат — прекъсна я Бенет с тон, нетърпящ възражения.
Служителката се наежи и пищният й бюст изхвръкна още по-напред.
— Как ще го докажете?
Бенет извади бележник и химикал и се загледа в табелката с името и длъжността й.
— Госпожа Хъникът, нали така? — Той надраска нещо в бележника. — Името на шефа ви?
Докато госпожа Хъникът му подаваше клипборда, погледът й остана остър като скалпел, но тя запази мислите си за себе си. А Бенет искаше точно това.
Джак беше изпратен за рентгенова снимка и компютърна томография. След това разкъсната му рана беше почистена и превързана, докато в същото време му вляха глюкоза интравенозно.
Бенет дръпна плътната завеса около преградната кабина на Джак.
— Нито счупвания, нито мозъчно сътресение — уведоми го Джак. — Сега доволен ли си? Мога ли да се махна от тук и да се върна на работа?
— След минутка — каза шефът. — Бившата ти съпруга е тук.
Джак седна в леглото.
— По дяволите, не сега.
— Твърде късно — обади се дрезгав женски глас.
Джак, който тъкмо се плъзгаше от леглото и стъпваше на краката си, видя Шарън да се появява в стаята като паднал ангел.
— Здрасти, Родни — усмихна му се тя.
— Шарън. — Той се наведе напред и бързо я целуна по бузата. — Радвам се да те видя.
Тя огледа начумерената физиономия на Джак.
— Радвам, че някой мисли по този начин.
Тя мина покрай Бенет, който кимна окуражително на Джак и изчезна в свещения ад на спешното отделение, въпреки че точно в този момент Джак наистина не знаеше къде адът е по-свят — пред или зад завесата.
Докато тя мълчаливо го съзерцаваше, Джак внезапно осъзна, че е без панталон. Косата й беше по-светла от времето, когато бяха женени, и беше гримирана по различен начин. Изглеждаше му едновременно и позната, и странна, сякаш беше минала през тайнствена трансформация.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Родни ми се обади. — Тя прокара ръка през косата си. Златните й кичури проблясваха на флуоресцентното осветление над главите им. — Каза ми, че според него си добре, но че може би е по-добре да дойда и да се уверя сама.
Разнесоха се викове и по гумирания под на спешното отделение се чу забързаното скърцане на лекарски обувки с каучукови подметки. Докато вкарваха пациент на носилка в съседната кабина, завесата зад него се разлюля. По повишените и припрени гласове Джак разбра, че има обилно кървене, което трябва да бъде овладяно.
— Не знам защо си си направила труда — каза Джак грубо. — Не си ли твърде заета да чукаш Джеф?
По бузите й изби руменина.
— Твоят най-добър приятел все още е в болница.
Джак усети мътилката в главата му да се раздвижва наново и сърцето му се сви. Той можеше да спре това противоборство сега, но част от него, която не беше приключила със самобичуването, го подтикна да продължи.
— Откакто те вкара в леглото си, не ми е най-добрият приятел.
— Никой от нас не е имал намерение да…
— Глупости! Тези неща не се случват ей така. И двамата сте го искали.
Сивите й очи спокойно се вгледаха в неговите.
— Исках късче щастие, Джак. Нещо, което разбрах, че ти не познаваш. След смъртта на Ема прекарах шест месеца в траур. Бях на лекарства, затова няма да се самообвинявам.
Той се изправи, олюля се и стъпи на студения линолеум.
— Какво? Защо не си ми казала?