— Господа — продължи президентът, — как върви тайната ни кампания за осигуряване на влиянието ни върху Конгреса и медиите, когато Едуард Карсън стане президент?
Тук и сега Пол се изправи лице в лице с истината в думите на своя ментор. Беше отвратен от хода на тази среща, от Цезар, просещ милост пред лицето на гибелта, от роптаенето срещу времето и историята. Но той знаеше, че не може да позволи на скритата безнадеждност да го заслепи за крайната опасност на последните няколко заповеди. Отчаяното животно беше най-опасно. Въпросът, на който той трябваше да отговори, при това скоро, беше кой от тези трима мъже е най-отчаян и следователно най-опасен.
На Пол се падаше да разбере каква вреда бяха нанесли осемте години власт върху тримата мъже. Кой беше изстискан като лимон и кой пристрастен?
Държавният секретар, едър мъж със зачервено лице на заклет алкохолик и блестящи очи като на Дядо Коледа, беше първият, който пое хвърлената от президента ръкавица.
— Ако поддържаме курса, няма от какво да се боим. Евангелистите все още са най-широката ни основа, макар че трябва да признаем, че Националната оръжейна асоциация се е кротнала.
— Нараства проблем със силата на НОА — обади се съветникът по национална сигурност. Той беше тексасец със сурово лице, дрезгав глас и безкомпромисен, леко плашещ външен вид на федерален шериф от 80-те години на ХІХ век. — Последните цифри сочат тревожен спад в броя на ловците в страната. Нашите медии разгледаха загрижеността ни от гледна точка на околната среда. Разтревожени сме, защото ловците контролират популацията на елените, ловците са за опазване на околната среда и неща от този род. Разбира се, истинската ни тревога е, че след като е изправена пред спад на членството, НОА ще изгуби позициите си в Капитолия.
— Е, това наистина ще е неприятно — каза държавният секретар. — Можем ли да намерим начин да насочим пари към тях, за да компенсират дефицита? За Бога, не искаме да останат без средства, с които да плащат на своите лобисти.
— Мисля, че можем да извием някои доста заможни ръце в тази посока — отговори съветникът по национална сигурност, докато си водеше бележки.
Президентът се обърна към министъра на вътрешната сигурност:
— Денис, все още не сме те чули.
Пол почука с молив по масата.
— Мислех по въпроса с евангелистите. Вързали сме всички обичайни евентуални поддръжници, но нарастващото влияние на Възродителния мисионерски конгрес буди истинско безпокойство. Прегледах следизборния провал няколко пъти и все повече се впечатлявам. Без съмнение неговото влияние наклони изборите в полза на Карсън. Той е получил черните гласове във всички щати с невероятна преднина.
— Какво искаш да кажеш? — рязко попита държавният секретар. — Сигурно не препоръчваш да превърнем пастор Майрън Таск във втори Мартин Лутер Кинг.
— О, боже, не. — Пол си наля малко вода, за да отмие залялата го вълна от погнуса. С цялото си сърце се молеше на Господ да го закриля от хора като държавния секретар. — Оказва се, че човекът на Карсън, Джак Макклюр, има връзка с пастор Таск. Затова внедрих специален оперативен агент от Сикрет Сървис на име Нина Милър и се погрижих тя да участва в съвместната задача с Хю Гарнър.
Пол пак направи пауза, за да отпие глътка вода. Междувременно погледът му погали стаята като любовник и скришом попи всяка форма, всеки жест, всяко движение. Всички тези мъже бяха заподозрени, всеки един от тях по един или друг начин имаше вероятност да е проникнал в неговите мерки за сигурност. Надяваше се, че когато разкрие същността на операцията, за която врагът му беше разбрал, един от тях ще се издаде дори само с едно трепване на клепача. — Сега, след като Макклюр намери Али Карсън — продължи Пол, — сформираният екип се разпуска. Но следвайки заповедите ми, агент Милър установи връзка с Макклюр. И сега тя се ползва с доверието му. — Той се обърна право към президента. — Ето какво имах предвид да направя от самото начало и което ви предлагам сега: агент Милър да накара Макклюр да използва влиянието си върху пастор Таск, за да застане той на наша страна.
— Срещал съм се с пастор Таск няколко пъти — каза президентът. — Той е толкова честен, колкото и черен.