Съветникът по национална сигурност кимна.
— Проучихме Таск напълно. Той няма да изостави Карсън.
— Ще го направи, ако убедим Макклюр, че ценностите на Карсън не са такива, каквито изглеждат — отвърна Пол. Това беше пълна измислица, която врагът му в тази стая щеше да разбере, когато Джак не се отрече от бъдещия президент. Но тогава щеше да е твърде късно. Сега искаше единствено да спечели достатъчно време и да задържи положението още два-три дни. — Научих от моя агент, че Макклюр е странна птица — извънредно лоялен, но бързо сменя посоката, ако смята, че са го предали. Мога да използвам това в моя полза.
— Струва ми се нестабилен — каза държавният секретар. — Това не ми харесва.
— Нестабилен или не — обади се съветникът по национална сигурност, — на мен предложението ми харесва. Денис се прицелва съвсем точно, що се отнася до Възродителния мисионерски конгрес. Той е мощен и с всеки изминал ден придобива все повече сила. Разбира се, ще стане идеално, ако можем да се сдобием едновременно и с вота на Възродителния мисионерски конгрес, и с този на латиноамериканците, но съм реалист повече от всеки друг. Веднага надушвам въздушните кули.
— Аз съм на същото мнение — кимна президентът. — Ще дадем на Денис свобода на действие в мисията с Макклюр.
— Денис — каза съветникът по национална сигурност, — ако имаш нужда от съдействие, което е по силите ми, обади се.
— Оценявам това — отвърна Пол. — Това може да е рамото, от което се нуждая. — Когато вълкът се ожени за агнето, додаде мислено той.
Президентът вдигна ръка.
— Моля ви, следвайте преди всичко ускореното ни разписание. Денис, Макклюр трябва да бъде опакован и доставен преди двайсети този месец.
Денис Пол излезе от Пентагона, извади мобилния си телефон, натисна един от бутоните за бързо набиране, каза една-единствена дума — „Скрит“ — и прекъсна връзката. После се качи в лимузината си, която го откара до близкия търговски център „Нордстром“. Влезе вътре и директно отиде до щанда за мъжка мода. Там забеляза двама от хората си. Докато първият го покриваше и проверяваше за опашка, Пол се приближи до втория агент, взе голямата пазарска чанта от ръката му и продължи към входа за пробните, където на пост стоеше друг от агентите му.
Само едно от отделенията вътре беше заето. Пол избра съседната кабинка и за четири минути свали меката си шапка, тъмносиньото кашмирено палто, костюма „Брукс Брадърс“, ризата „Пол Стюарт“ и вратовръзката. Бутна черните спортни обувки настрани. После извади от пазарската торбичка дънки с права кройка, синя памучна риза и чифт кафяви каубойски ботуши „Лукчесе“.
Вече облечен и с папка в ръка, която извади от палтото си, той почука на стената между неговата и другата заета кабина. Четвъртият от агентите му се появи с кафяво вълнено палто и сиво–кафява висока широкопола шапка, предназначени за Пол. Когато секретарят освободи кабинката, агентът, който имаше телосложението на Пол, влезе и се премени в дрехите на шефа си. Именно той излезе от „Нордсторм“ през същия изход, който Пол използва на влизане. Качи се в лимузината на Пол и тя бързо го откара. В същото време Пол използва една странична врата, за да излезе на алеята отвън, където с включен двигател го чакаше такси „Емпайър“, зад чийто волан седеше един от агентите му.
Веднага щом Пол се качи, таксито потегли, сви по булевард „Вашингтон“ и се насочи към „Арлингтън“. На ъгъла между Четиринайсета улица и „Уейн“ Пол слезе, заобиколи сградата, за да се увери, че е чисто, и тръгна нагоре по улица „Адамс“. Точно на пресечката с Петнайсета улица го чакаше кола на градската полиция. Пол отвори задната врата и се качи.
— Всичко е чисто — съобщи. — Имаш ли новини?
— Да, сър — кимна агентът, преоблечен като ченге. — Капитанът на яхтата ви чете по устни.
— По дяволите! — Юмрукът на Пол се стовари върху страничната облегалка. — На кого докладва?
— Мобилен номер, който не можем да засечем.
— Ясно. — Той се замисли за момент. — А датата и часът на обаждането?
— Това го знам — отвърна агентът и предаде исканата информация.
Пол се загледа през прозореца в гражданите, които бързо отминаваха, за да купят риба или да вземат цветя. С арогантност, типична за администрацията на настоящия президент, съветникът по национална сигурност ги наричаше „дребни хорица“. Естествено, самият Пол беше част от тази администрация, но точно в този момент се чувстваше като плъх, сврян в купчина дърва, който подозира, че сбирщина котараци чакат да му откъснат главата в мига, в който се подаде навън. „Това е прекрасно, просто прекрасно.“