От друга страна, сега тук беше Джак. Тя много го харесваше и му имаше доверие. Той я караше да се чувства в безопасност както никой друг. Завидя на Ема за този баща, но после за пореден път си даде сметка, че Ема е мъртва, и се засрами, че подобна мисъл даже мина през главата й. Но дори мисълта да говори с него за Крей, за това, което се случи, отключваше чувство на паника, което тя не можеше да разбере, макар да се опитваше да го контролира.
— Веднъж Ема ми каза, че никога не виждаме себе си наистина — каза тя, опитвайки се както да се успокои, така и да му отговори. Усещаше, че докато продължава да говори за Ема, приятелката й не е мъртва, че част от нея, онази част от Ема, която те виждаха и чуваха, щеше да остане. — Каза, че виждаме само отражението си — в огледала, във вода. Но изобщо не изглеждаме така в действителност. Затова вечер често играехме една игра. Сядахме на леглото една срещу друга и се редувахме да описваме лицето на другата до най-малката подробност — първо челото, после очите, носа, бузите, устата. И Ема беше права. Опознавахме самите себе си от различен ъгъл.
— Както и една друга — добави Джак.
Али се загледа в празното пространство отвъд предното стъкло.
— Вече се познавахме по-добре, отколкото ако бяхме сестри. Бяхме се открили взаимно, обичахме се. Споделяхме нощта с цялата й самота, смълчаност, потайност.
И изведнъж й се стори, че Ема седи до нея. От гърдите й се изтръгна леко ридание и заплака. Тя трябва да е тук, помисли си Али. Тя би разбрала какво ми се случи, тя ще може да ми каже защо се чувствам толкова странно, защо всичко изглежда страшно. Всичко, освен Джак.
— Тайни като например с кого се срещаше Ема под дъбовете до „Лангли Фийлдс“?
За миг настъпи мълчание и Али се сви на седалката. В главата й бушуваше борба между това, което искаше да направи, и това, което се чувстваше длъжна да премълчи.
— Добре, излъгах те за това, но само за да предпазя Ема, онази част от живота й, която тя ми беше доверила.
— Значи знаеш с кого се е срещала?
Али прехапа устна. Подобно на облак, покрил с воала си луната, върху нея се спусна сянка. Очите й изгубиха фокус, а после погледът й сякаш се фиксира върху далечен остров. Стомахът й се сви на топка, студена пот започна да се стича под мишниците и по кръста й. Вече нямаше връщане назад, но знаеше, че не може да каже на Джак, че отвличането е дело на Крей. Ако се придържаше към това, което й каза Ема, всичко щеше да е наред. Единственото нещо, което я успокояваше, бе да говори за приятелката си, да се чувства по-близо до нея. Затова тя продължи вече започнатия от самия Крей процес да разделя мислите си на две — да говори за приемливото и да отблъсква забраненото.
— Ема каза, че името е Рони Крей.
До този момент Джак си бе мислил, че изразът „кръвта му се смрази“ е просто фигура на речта. Но сега го преживя буквално. Ема се е срещала със сериен убиец, с мъжа, който отвлече Али. Дали Али е разбрала това? И тъй като тя едва започваше да се разкрива пред него, той прецени, че моментът не е подходящ да й каже.
— Но още от самото начало тя подозираше, че Рони Крей вероятно не е истинското му име — допълни Али.
Всеки един причудливо навит синапс в мозъка на Джак затрепка.
— Какво я е карало да се съмнява?
— Ема прочете много материали за патологичното състояние да си Аутсайдер. Всъщност тя буквално беше научила наизуст „Аутсайдерът“ на Колин Уилсън. Именно оттам взе термина и така разбра, че тя самата е такава. Прочете и още една книга на Уилсън. Мисля, че се казваше „Криминална история на човечеството“. Във всеки случай беше чувала името Рони Крей и го провери. Той е един от двама близнаци убийци от Ийст Енд в Лондон. Патологията им я впечатлила и мисля, че това беше една от причините дори да се заслуша в този човек.