Армитидж приличаше на диво животно.
— Как, по дяволите, ни намери?
Джак погледна зад него. Питър Линк спеше на един диван.
— Да кажем, че ми е известно, че тези постройки са служили за леговища на контрабандистите от 30-те години. Пълни са с тайни изходи за надхитряване на полицията.
Устните на Армитидж се изкривиха в сардонична усмивка.
— Явно нищо не се е променило оттогава. — Той въздъхна и остави тръбата. — Предполагам, че са те вербували да ни прибереш на топло.
— Наложи се да се промъкна скришом покрай агентите от Сикрет Сървис, за да вляза, без да ме забележат — обясни Джак. След това се обърна и кимна.
Очите на Армитидж се разшириха.
— Мили боже!
— Крис Армитидж, това е Али Карсън, дъщерята на бъдещия президент. Али, Крис е един от лидерите на Първите американски светски проповедници.
— На това, което остана от тях — поясни Армитидж. — Здрасти, Али. — После се обърна към Джак: — Защо, за бога, си я довел тук?
Джак се усмихна.
— Мислех си, че вие двамата трябва да се запознаете.
— Организацията ми току-що беше очернена от президента на Съединените щати с помощта на руския президент. — Армитидж се разсмя горчиво. — Моментът не е най-подходящ за социални сбирки.
— Не виждам да си зает с нещо по-належащо — отвърна Джак.
Армитидж кимна.
— Така е. — Той вдигна ръка. — Съжалявам, не мога да ви предложа много удобства. — Посочи един хладилник. — Там има кола и сок. И замразена храна.
Джак и Али поклатиха глави, докато сядаха на два стола, разположени един срещу друг. Армитидж седна на ръба на дивана.
— Как е Линк? — попита Джак.
— Ни жив, ни умрял, както виждаш — Армитидж прокара ръка през косата си. — Ще се оправи. Благодаря, че попита. Благодаря за всичко.
Джак не обърна внимание на думите му.
— Искам да ти задам няколко въпроса за един бивш член на ПАСП. Мъж, когото познаваш под името Рони Крей.
— О, той ли!? — Армитидж потърка брадичката си. — Интересен тип наистина. Много умен, много емоционален. И си беше написал домашното. Познаваше до най-малката подробност всяка тема, която подлагахме на разискване. Всъщност той беше толкова компетентен, че двамата с Питър искахме да поговори заедно с нас пред другите.
Армитидж отвори хладилника. Предложи им нещо за пиене, след което извади една кутийка кола и я отвори.
— Преди всичко Крей притежаваше особена харизма. И това беше другата причина да искаме да играе по-активна роля. Но той отхвърли предложението ни. — Армитидж отпи малко от газираната напитка. — Каза, че може да ни отделя само по два-три дни на седмица. Освен това бил от онзи тип хора, които стояли зад кадър.
— Ти повярва ли му?
— Интересен въпрос. Бих казал да. По особен начин. Той имаше проблеми с общуването с останалите членове на ПАСП. Нямаше… поради липса на по-подходящ израз, ще кажа социални обноски.
— В какъв смисъл?
Армитидж започна да върти кутийката с кола между дланите си.
— Не беше толерантен към хората, които не вършеха нещата според неговите виждания… и със скоростта на светлината. Нервираше по-голяма част от колегите си, защото явно му липсваше грам търпимост. Каквото му беше в главата, без значение колко е грубо, това му беше и на устата. Спомням си един случай, когато го повиках в офиса, за да поговорим за отношението му към хората, с които трябваше да върши съвместна работа. „Добре, каза той, сигурно ще могат да се организират по-добре.“
— Искам да си създам по-пълна представа за него — каза Джак. — Ще ми го опишеш ли?
— Разбира се. — Армитидж се замисли за момент. — На първо място, изглеждаше доста добре, но по особен начин. Загадъчен, потаен… и харизматичен, както вече казах. Висок и строен. В добра форма. Изглеждаше като да наближава петдесетте, но имах чувството, че е по-възрастен, да речем около петдесет и пет.
Мозъкът на Джак работеше на две нива. Докато използваше описанието на Армитидж, за да си изгради представа за Крей, той наблюдаваше Али за признаци на безпокойство или нервност. В края на краищата, мъжът, който Армитидж описваше, я беше отвлякъл и я държа в плен в продължение на седмица. Но тя изглеждаше странно вглъбена, като че ли мислите й бяха някъде далеч, далеч.
Армитидж довърши колата и остави кутийката настрани.
— Струва ми се, че имаше успех сред жените. Мъжете усещаха, че трябва да се защитават от него.