В дъното на съзнанието на Джак странно подредените му синапси си играеха с триизмерния пъзел, който той сглобяваше в главата си. Изведнъж пъзелът се извъртя в друга посока и той съзря формата на липсващия елемент.
— Али — сърцето му щеше да изскочи от гърдите, — името Иън Брейди звучи ли ти познато?
— Разбира се — тя кимна. — Той и партньорката му Майра Хиндли са извършвали така наречените „блатни убийства“. Между 1963 и 1965 година, ако не се лъжа.
Опа! Джак чу как липсващото блокче от пъзела падна на мястото си. Доказателство, че мъжът, който похити Али и уби охраната й от Сикрет Сървис, е същият, който преди двайсет и пет години уби двама мъже с неизвестни имена при „Макмилън Резервоар“, а малко след това Мармозетката и Гъс.
Джак беше обвинил не когото трябва. Сирил Толкан беше виновен за много престъпления, но убийството на Гъс не беше сред тях. Колко ли хитър е този Крей/ Уитман/ Брейди, щом е използвал за убийствата ръчно изпилена палета, напълно съзнавайки, че това ще насочи разследващите към друг човек?
В този ред на мисли, дали серийният убиец не бе използвал същия метод и сега, двайсет и пет години по-късно? Беше оставил улики, които да поведат разследващите към ПАСП и П-2 и съответно да отдалечат следите от него. Всички лапнаха въдицата, с изключение на Джак, чийто мозък вече беше кален в подреждането на пъзели. В началото нещата просто не си бяха на мястото, но впоследствие, малко по малко, с появата на все повече елементи от кубчето на Рубик, Джак започна да добива представа за преследвания от него обект.
Вече нямаше никакви съмнения. Този мъж беше личното му отмъщение. Веднъж Крей го направи на глупак, но този път Джак или щеше да се добере до него, или щеше да умре.
В този момент мобилният му телефон завибрира. Преди да тръгнат от къщата, беше изключил звука му. Получи есемес само от две букви: КС. Беше от Нина, но какво, по дяволите, означаваше? Джак нямаше навика да праща съобщения и нямаше никаква представа какви съкращения се използват.
Той показа екрана на Али.
— Какво означава това?
— Къде си? — Али го изгледа. — Иска да те види.
Джак се замисли за момент. След като се изплъзна на агентите от Сикрет Сървис, не можеше да се появи на среща с Нина, водейки и Али, и със сигурност нямаше да я остави в къщата, независимо дали има охрана от Сикрет Сървис или не. Веднъж вече се издъниха и не можеше да рискува втори път.
Как да отговори на Нина, без мястото да събуди подозрение? Канеше се да помоли Али да напише отговор, но размисли. Беше странно Нина да му пише съобщение, вместо просто да му звънне. Предвид случилото се с „черната кола“, Джак не беше в настроение да рискува. Влезе в интернет и отвори „Гугъл“. Имаше няколко запаметени линка. Избра един и го изпрати на Нина. Нямаше да свърши никаква работа на евентуалните подслушвачи.
— Добре, ние трябва да тръгваме. — Двамата с Али се изправиха. — Засега се спотайвайте. Ще ви стигне ли храната за една седмица?
— Мисля, че да. — Армитидж се наведе и отвори хладилника. — Когато колата и сокът свършат, имаме много вода. — Той вдигна поглед. — Но всичко това е безсмислено, нали? В момента, в който хората, които поддържат това място, дойдат сутринта, ще изхвърчим като тапи.
— Не, няма. — Джак все още притежаваше сградата и тъй като искаше по-ниски наеми от обичайните, наемателите щяха да направят всичко за него. — Повярвай ми, няма да ви притесняват. — Джак подаде ръка на Армитидж. — Ще ви измъкна, Крис.
Армитидж кимна, но изобщо не изглеждаше убеден.
41.
Първата мисъл на Джак беше Игън, но кой знае къде беше той по това време? Нямаше намерение да му звъни вкъщи. Затова му остана една-единствена възможност и той поведе Али към дома на Шарън.
Искаше да й се обади да я предупреди, но на този етап се боеше да използва мобилния си телефон. Затова спря до един супермаркет и купи комплект евтин мобилен телефон с предплатена карта. Настрои апарата и набра номера на Шарън.
Веднага щом чу гласа й, изстреля:
— Трябва да дойда. Става ли?
— Сред случилото се последния път?
— Беше просто спор. Не прави от мухата слон.
— От мухата слон? Джак, не разбираш ли? Ема беше основният смисъл на съвместния ни живот.
Тя беше права, разбира се, но той не разполагаше с време да навлизат в подробности.