Али наведе глава.
— Благодаря, госпожо Макклюр.
Шарън се усмихна още по-широко.
— Но само ако ми казваш Шарън.
Джак намери колата на Нина да чака с включен двигател до бордюра пред къщата на Шарън. Още преди да отвори вратата, прозорецът откъм страната на пътника отпред се плъзна надолу и Нина се приведе иззад волана.
— Отзад, Джак.
Джак отвори вратата с любопитство. Отпусна се на седалката и се озова до възнисък, набит мъж с прилежно подстригана брада и спокойно изражение на мъдрец.
— Джак — започна Нина, — запознай се с Денис Пол, министъра на вътрешната сигурност.
— Джак, радвам се най-после да се запозная с теб — поздрави Пол и бързо обгърна ръката на Джак в мощно ръкостискане. — Нина много ми е говорила за теб.
— Нима? — Джак улови погледа на Нина в огледалото за обратно виждане. — Шпионирате ли ме?
Пол се разсмя.
— Бих казал, че те държим под око. Нина работи за мен под прикритие. Тя е дяволски добър оперативен агент.
— Не мога да взема становище по този въпрос — каза Джак.
Пол пак се разсмя.
— Не вярвам на хората, които нямат чувство на хумор, Джак. И знаеш ли защо? Защото нищо не убива чувството за хумор по-бързо от пазенето на тайни.
— Гарантирам, че Нина е подвижна торба с шеги — отвърна Джак. — Тя е единственият човек от познатите ми, който използва шоколадова бисквита като ракетен снаряд.
Нина се подсмихна одобрително.
— Добре, след като вече сме едно голямо щастливо семейство, да преминем по същество — каза Пол. — Джак, мисля, че търсиш някои отговори, които аз мога да ти предложа. Аз изпратих „черната кола“ с двама мои агенти да те наблюдават. Беше им наредено да те пазят, ако някой предприеме нещо срещу теб. За лош късмет съветникът по националната сигурност, вероятно с благословията на президента, е отменил тази заповед.
В какво се забърках, запита се Джак.
— Защо някой би искал да предприеме нещо срещу мен?
— След малко ще стигнем до подробностите — отговори Пол. — Засега е достатъчно да се каже, че си човек на Едуард Карсън. Както сигурно се досещаш, някои хора от администрацията виждат в лицето на бъдещия президент известна заплаха. Има план преди двайсето число този месец да бъдат уредени някои неща, които президентът счита за неотложни.
— Като например да се приберат на топло Първите американски светски проповедници.
Пол кимна.
— Както и други заподозрени групировки.
— Единственото престъпление на ПАСП е, че философията им се противопоставя на сегашната администрация — каза Джак.
— Както без съмнение разбираш, Джак, сегашната администрация има твърди възгледи по определени въпроси. Светът, както и играчите в него, са такива, каквито тя казва, че са, без значение каква е реалността.
— Не разбирате ли, че ПАСП са изкупителната жертва? — попита Джак. — Момчета, щом не можете да намерите П-2, ще тръгнете след лесната мишена.
— Моля те, недей да бъркаш сегашната администрация с истината, Джак. — Министърът се понадигна на седалката си. — А сега мисля, че ти можеш да ми дадеш един отговор. Познаваш мъж на име Иън Брейди.
Това не беше въпрос и Джак пак потърси с поглед очите на Нина.
— Да, сър. Преди двайсет и пет години той беше основният наркопласьор в квартала, в който живеех.
— Кой квартал по-точно?
— Недалеч от „Макмилън Резервоар“.
Министър Пол прокара ръка по челото си. Беше ясно, че Джак му предостави отговора. Лошото беше, че Пол се боеше именно от този отговор, защото той потвърждаваше мрачните му заключения за истинската същност на Иън Брейди.
— Трябва да забравиш за „Макмилън Резервоар“, Джак.
— Малко е трудно, сър. Този човек, Иън Брейди или Чарлс Уитман, или Рони Крей, или както и да се нарича днес, отвлече Али Карсън и хладнокръвно уби охраната й от Сикрет Сървис.
— И въпреки това трябва да го забравиш.
Джак щеше да попита „Какви, по дяволите, ги говорите, сър?“, само че вече съвсем точно знаеше какво казва Пол. Последното парче от пъзела се нареждаше в главата му, най-важният елемент току-що падна на мястото си. Нищо чудно, че самоличността на жертвите при „Макмилън Резервоар“ никога не беше оповестена. По същата причина катастрофата на „черната кола“ и смъртта на двамата агенти в нея никога нямаше да се появят в новините.