Загрижен за хората от Сикрет Сървис, които остави пред къщата на Гъс, и потънал в мисли как да се добере до Рони Крей, Джак изстреля машинално:
— Не мисля, че идеята е добра.
Лицето на Шарън помръкна.
— Но защо?
Покрусеното й лице го накара да се замисли. Видя я да седи на дивана до Али. Двете жени го гледаха. Когато влезе, остана поразен от близостта им, като че ли бяха приятелки и си споделяха нещо лично. В изражението на Шарън имаше нещо, което със сигурност нямаше да види отново.
— Ще е хубаво — каза Шарън. — Всички ние заедно.
Мозъкът на Джак смени скоростите и той си помисли, че може би е права.
— Защо не отидем в моята къща? По-голяма е и…
Като видя промяната в изражението на Шарън, той спря по средата на изречението.
— Хайде, Джак. Знаеш, че от онази къща ме побиват тръпки.
Каква полза има, помисли си той. Каквото и да кажеше, тя никога нямаше да се съгласи да отиде там, камо ли да прекара нощта.
— Двамата с Али трябва да тръгваме — рече.
Шарън се изправи.
— Защо, Джак? Знам, че не се чувстваш удобно тук, но само този път, останете с мен.
Джак поклати глава.
— Невъзможно е, Шар. Охраната на Али от Сикрет Сървис очаква тя да е в къщата.
— Имаш предвид, че нарочно си се отървал от тях, за да я доведеш тук? — Сабите пак зазвънтяха, бойният кон потропваше с огромните си копита.
— Налагаше се — отвърна Джак.
— При теб винаги е наложително да нарушаваш правилата.
— Невинаги. — Колко лесно беше да запееш старата песен. — Понякога ги заобикалям.
— Престанете, моля ви! — извика Али.
И двамата се обърнаха към нея.
— Това не е нещо, за което трябва да се спори. Карате се заради самото каране.
— Али е права — съгласи се Шарън. — В половината от случаите даже не си спомням за какво се препираме.
— Тогава ела с нас — подкани я Джак. — Прекарай с нас нощта.
— Бих искала — отвърна Шарън. — Наистина. — Тя поклати глава. — Но не съм готова, Джак. Разбираш ли?
— Да — отговори той, въпреки че не разбираше. Ако не беше Сикрет Сървис, щеше да се съгласи да останат тук през нощта. Какво толкова я отвращава в къщата на Гъс? Главата му не го побираше. Много пъти й беше задавал този въпрос, без да получи задоволителен отговор, и сега нямаше желание да поемат пак по утъпканата пътека. Освен това също като нея му беше дошло до гуша от препирни.
— Предполагам, че в такъв случай е време да тръгвате. — Шарън прегърна Али и двете се целунаха. Тя застана на осветения праг на входната врата, загледа се как вървят по алеята към колата на Джак и потръпна от предчувствие или по-скоро имаше дежа вю. Имаше чувството, че вече е преживявала този безнадежден момент на скръб и загуба.
43.
Без съмнение в къщата на Джак витаеше някаква меланхолия, старомодност, внушавана от огромните й стаи със странни форми, от старите газени лампи, приспособени да работят с електричество, от масивните мебели, които бяха направени след 1950 година. Може би Шарън не можеше да приеме именно тези неща и затова избираше обикновените квадратни стаи, ниските тавани, съвременните мебели — къща с весела атмосфера, но без никакъв чар.
Но тук витаеше и история — хаотична, с недостатъци, очарователна. Както беше разбрала Али, това място представляваше дом на Аутсайдер, Аутсайдер от миналото и от настоящето. Дали затова на Ема й харесваше, а на Шарън — не, запита се Джак, докато се качваше по стъпалата с Али. Шарън не беше Аутсайдер — този живот, често в противовес с порядките, с правилата, а понякога и със закона, едновременно я озадачаваше и плашеше. Тя се чувстваше уютно само в добре очертаните граници на обществото. Затова толкова държеше Ема да отиде в „Лангли Фийлдс“, който беше олицетворение на порядъка. И затова Ема постоянно имаше проблеми там. Човек не на мястото си. Аутсайдерите никога не се вместваха и никога не можеха да бъдат променени. Но до деня на смъртта на Ема Шарън не губеше надежда.
Джак показа на Али гостната стая, която се намираше точно до неговата. През всичките тези години нито веднъж не успя да спи в стаята на Гъс. Преди години той завлече в задния двор леглото, в което Гъс намери смъртта си, и го изгори. По-късно превърна спалнята в медийна стая с телевизор с плосък екран, на който гледаше концертите на Джеймс Браун, както и бейзболни мачове и филми, които купи на дивиди. Беше сигурен, че на Гъс би му харесало.