— Така ли мислиш? Ето най-вярното нещо, което знам: нито за момент не позволявай на религията или изкуството, или патриотизма да те убедят, че си по-значим, отколкото си в действителност. — Тя пак дръпна дълбоко от цигарата и го погледна предизвикателно. — Това е от една пиеса, „Таен живот“. Обзалагам се, че никога не си я чувал.
— Написана е от Харли Гранвил-Баркър.
Очите на Лийлий се разшириха.
— Мамка му. Сега вече съм впечатлена.
— Тогава ми помогни.
— Можех да ти разкажа играта, но ти развали цялото удоволствие. — Тя прибра косата си зад едното ухо. — Този татуировчик има ли си име?
— Иън Брейди — отговори Джак. — Или Рони Крей. Или Чарлс Уитман.
Лийлий извади фаса от устата си.
— Занасяш ме.
— Бил е клиент, нали?
— Нещо повече. — Изглежда, пушенето вече не представляваше интерес за нея. — Чарлс Уитман притежаваше „S&W“.
Валеше суграшица, но докато Джак пътуваше на юг към Вашингтон в зимната вечер, тя премина в леден дъжд. Чистачките на колата препускаха от едната до другата страна на предното стъкло. Пътищата бяха хлъзгави и опасни, осеяни със заледени участъци и леки пътни произшествия, което го забави значително. Връщаше се от Мексико с адреса на Чарлс Уитман. Нямаше представа дали това е сегашното местоживеене на Брейди, но нямаше намерение да рискува. Подходът му трябваше да е обмислен до най-малката подробност.
Веднага щом се прибра вкъщи, пусна грамофона, запали лампите и включи готварската печка. Но единственото месо, което имаше — една пържола, — беше дълбоко замразено, затова изключи котлона, седна на кухненската маса с бурканче фъстъчено масло и друго с портокалов мармалад и започна да гребе с чаена лъжичка ту от едното, ту от другото.
След това прегледа колекцията от грамофонни плочи, но не намери нищо, което да му се слуша в момента. Тогава попадна на айпода на Ема. Беше го оставил върху един албум на Биг Бил Брунзи, който съдържаше две от любимите му песни — „Baby Please Don’t Go“ и „See See Rider“. Тази вечер не беше в настроение да ги слуша.
Взе айпода, включи го в мрежата, защото батерията беше изтощена, и се разрови из колекцията емпетройки на Ема. Както можеше да се очаква, сред тях бяха Джъстин Тимбърлейк, R.E.M., U2 и Кейни Уест, но с изненада видя и парчета на изпълнители, които и той обичаше и й беше пускал — Карла Томас, Джаки Тейлър, Бар Кейс.
Прерови лавиците с плочи и видеокасети и намери кутията с докинг станцията, която беше купил, но нито веднъж не беше използвал. Извади я и я включи към допълнителния жак отзад на грамофона. После постави айпода в докинг станцията.
Реши напосоки да послуша нещо от записите на Ема. Оказа се парче, незнайно защо наречено „Boxer“, на група с името „Нешънъл“. Замисли се за Ема, представи си я как слуша тези здрави парчета и се зачуди какво ли й е минавало през главата. Лично на него особено му харесваше „Fake Empire“.
Докато музиката гърмеше, той включи компютъра и влезе в интернет. Според записките на Лийлий адресът, на който Брейди получаваше кампеша, беше „Шепърд Стрийт“ в Маунт Рейниър, Мериленд. Зареди „Гугъл“ и избра опцията за едновременно появяване на географска карта и сателитна снимка на района. Адресът се намираше само на осем-десет километра югоизточно от мястото, където беше роден. От мисълта го побиха тръпки.
След четирийсет минути стана, претършува къщата за няколко неща, които смяташе, че ще му потрябват, и ги натъпка в олекотената спортна чанта. Провери пистолета, мушна допълнителни муниции в джоба си и грабна палтото. Пътьом се обади на Шарън. Никакъв отговор. Затвори, преди да се включи гласовата й поща. Задуши го остър прилив на ревност. Къде може да е? Ами ако е излязла с друг мъж? Това е нейно право, нали? Да, но не му се мислеше за това. Качи се в колата, а сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Карайки към „Шепърд Стрийт“, си помисли, че това може да е краят на един път, дълъг двайсет и пет години.
46.
Какви бяха шансовете Иън Брейди да живее в хотел само на шест километра от къщата на Джак? И все пак Джак видя точно това, докато минаваше с колата покрай адреса, който му даде Лийлий. Надписът гласеше: „ХОТЕЛ «РЕЙНИЪР». ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КРАТКОСРОЧНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ НАЕМИ“. Той нито спря, нито намали, докато не зави по Трийсет и първа улица, където отби до бордюра и спря. Първото нещо, което направи, бе да провери задната част на хотела, по която нямаше нищо друго, освен зигзагообразно разположени черни метални противопожарни стълби. Под тях имаше бетонна площадка и асфалтов паркинг със скромни размери, осветен от натриеви лампи, от чийто силен блясък Джак предпазливо се скри. Но заден вход липсваше, най-вероятно поради същите съображения за сигурност, довели до монтирането на лампи на паркинга.